Изведнъж Слави Трифонов станал против статуквото, след като преди това цял живот е бил шутът на статуквото, казва юристът в интервю за Flashnews
– Процедурата с мандата на ГЕРБ приключи, на ход са ИТН. Тъй като информацията за техните помисли е нулева, дайте вашето предположение за последващите действия на политическо ниво?
– Безпрецедентна е непрозрачността и задкулисието, което демонстрира партията на Слави Трифонов. Мисля, че не е това, което обещаваха на избирателите. Те си носят отговорността.
По-важно е, че от конституционна гледна точка трябва да посочат кандидат за министър-председател, комуто президента да връчи проучвателен мандат за съставяне на правителство. Ако не го направят, ще се счита, че проучвателният мандат се е провалил и конституционната процедура ще премине към следващата възможност, при която президентът няма да възложи на кандидат за министър-председател, а на някоя от следващите парламентарни групи по негов избор, която да предложи и министър-председател, и състав и структура на Министерския съвет.
– Оставате ли с усещането, че предсрочните избори чукат на вратата и са абсолютно неизбежни?
– Случайно докато пътувах, чух дебата в Народното събрание и на едни пространни дебати по заврънкулките на Избирателния кодекс. За мен това е цинично, когато държавата е в икономическа стагнация поради корона кризата, когато бизнесът очаква реални мерки, хората искат социална политика, а здравеопазването друг подход и подкрепа в тази ситуация, депутатите да се занимават с дребнотемието на Изборния кодекс.
Предвид, че това е един напълно неработещ парламент за мен единственото добро решение за държавата е да има избори. Но в крайна сметка, когото народът е пратил в парламента, той ще си носи отговорността.
– Има един въпрос, който по някаква причина никой не задава, а той е: Политическото твърдение за токсичността на ГЕРБ не е ли в противоречие с изборните резултати? Токсични ли са в този смисъл всички хора, които гласуваха за тази партия?
– Това е партийно дърдорене. Разбирам, че една част от новопоявилите се партии, които само преди 10 години възхваляваха харизмата на Борисов сега се превърнаха в активни борци срещу ГЕРБ, но истината е, че изборните резултати не будят съмнение – ГЕРБ са първа политическа сила, с много голяма преднина пред вторите.
Да, изборните резултати сочат също, че българските избиратели не дават мандат за управление на ГЕРБ, но те не дават с още по-голямо основание мандат за управление или реформи и на останалите далеч по-малки парламентарни групи. За мен по-скоро целият този парламент, ако трябва да използваме тази грозна терминология, е токсичен. Който не се занимава с реалните проблеми на българските граждани, а с уреждане на техните междупартийни и междуличностни отношения.
Това е цинично на фона на ситуацията в България и очакванията на хората. За съжаление такова долнопробно е нивото на този парламент и на представените в него хора.
– Така широко прокламираната промяна на модела „Борисов“ не е ли вероятно в този смисъл да мине през тежко разделение на българите на протестъри и други?
– Не, не мисля, че има чак толкова голямо разделение. Да не забравяме, че много малко са гражданите, които отидоха на избори и гласуваха за управляващите или задкулисието. Хората са отвратени от политиката, нови или стари партии или политическата мимикрия и те са много повече. Никой не може да ме убеди, че партията на Слави Трифонов, който години наред, още от времето, когато Борисов беше кмет – всяка вечер в шоуто си Трифонов работеше за него, с подкрепа, създаване на симпатии. И сега изведнъж той станал против статуквото, след като преди това, цял живот е бил шутът на статуквото. Това не е сериозно.
– Като цяло сработи ли фронтът „Всички срещу Бойко“?
– Аз искам „Всички за България“. Не ме интересува дали всички ще са срещу Бойко, Слави или Корнелия. Нормалните граждани очакват „Всички за България“. Партиите с техните интриги не работят за това
– Реалистично ли е да отидем през лятото на избори по нови правила?
– По изцяло нови правила не само не е реалистично, но и е недопустимо. Всички тези партии, които предлагат промени в Изборния кодекс, много години са се клели, как не трябва в последния момент, в името на теснопартийни интереси да се променя изборната система. Сега, изведнъж… първа точка стана промяна на Изборния кодекс.
Да, минимално необходими промени трябва да се въведат, но като чуя авантюристични предложения като гласуване по пощата или изцяло машинно гласуване… Това поставя под огромна заплаха изборите. Видяхте, че сега имаше цели райони, в които калпавите машини, за които няма никаква гаранция, че са сигурни и не се извършва манипулация чрез тях, изгърмяха. Сега те иска същите машини да направят изборите само с тях и без хартиени бюлетини. Това носи голяма опасност.
А гласуването по пощата е раят на търговията с гласове. Търговецът на гласове ще отива при подкупните избиратели, ще сяда до него, ще си попълват, ще я запечатат в плика и ще си я пусне по пощата. Далеч от медиите, далеч от изборната администрация и контрола на наблюдателите. Явно има хора, които искат да доведат нещата до абсурд, криза и касиране на изборите.
– Какъв по принцип е фундаменталният проблем на Изборния кодекс?
– За мен няма такъв. Позицията на партиите, които предлагат измененията, е „На крива партия кодексът й пречи“. Толкова години са променяни и усъвършенствани правилата. Разбира се, че има детайли.
Разбира се, че Централната избирателна комисия е партиен орган, така и не се стигна до професионализация на този орган. Но аз не вярвам сега, както и през последните 30 години да се намери мнозинство, което да каже: „Добре, аз се отказвам от контрола върху изборите и ЦИК“. Така че няма фундаментални проблеми с кодекса – има партии, които подменят дневния ред на обществото и хвърлят прах в очите на хората.
– В това управленско безвремие, какви са очакванията ви? Доколко можем да стоим в това положение?
– Колкото решат българските граждани. Всичко опира до техния вот. Ако те искат още от това, така ще бъде. Междувременно държавата ще бъде в безвремие и ситуацията ще продължи да се влошава.
Не сме нито първите, нито последните, които влизат в такава фаза. Имаше цели периоди в Италия, да припомня, в които избори имаше през три-четири месеца. Това доведе до ликвидация на старите партии и пълна промяна на партийния модел. С тази разлика, че Италия е от водещите икономики в света, а България е една от най-бедните страни в ЕС. Така че, партиите в парламента да спрат да се занимават със себе си и да се захванат с истинските проблеми на хората. Изборният кодекс не е сред тях.
