Такова нещо не съм виждала да се случва с нито един премиер. Кирил Петков се отчита като виновен слуга пред господаря си
Калина Андролова, фейсбук
Сигурно само аз не бях гледала досега интервюто на Сашо Диков с Кирил Петков. Направих си труда да го изгледам.
Горкият нещастен премиер! Да станеш министър-председател и да допуснеш Диков да ти одира кожата уж по приятелска линия. Ужасно унизително интервю!
Кирил Петков се оправдава, наврян в ъгъла като средновековен ученик пред строгия си учител, който бие с пръчката през пръстите. „Какво правите с Гешев, първо, второ, трето и кога! КОГА!“ И премиерът започна да заеква, да се обърква, да се извинява. Диков: „Айде сега да те видя к‘во праим с този списък!“ И Кирил Петков се отчита като виновен слуга пред господаря си.
Такова нещо не съм виждала да се случва с нито един премиер.
Кирил много иска да го харесват. И се опитва да обясни на всички, че е готин и разбира нещата. Но в политиката първото, което трябва да придобиеш, е да не страдаш, че НЕ си харесван. И даже да свикнеш да си мразен. Спокойно да приемаш еуфорията по въздигането и снижаването. Иначе колективното „Разпни го!“ ще те изтощи за нула време. И ще бъдеш качен на вентилатора, да се оправдаваш в един безкраен въртящ се режим. С което ще ожесточиш враговете си. Защото отстъпчивостта поражда агресия. И ще разочароваш последователите си. Защото, кой иска да следва премиер, който Сашо Диков може да набие в студиото?!
Второто, което трябва да приемеш, ако нарцисизмът ти позволява, е, че може би не правиш нещата както трябва. Ако се заслушаш в политическите си врагове, вместо да си запушваш ушите, ще научиш какво още можеш да добавиш към себе си. Винаги съм се чудила защо нови неопитни политици вземат за шефове на кабинета си СЪЩО толкова неопитни хора. Нелепо е да си вземеш приятелката и да разигравате държавата под формата на скечове.
