Още преди да се е появила на бял свят, тази декларация предизвиква няколко „малки” проблема
Диана Дамянова, фейсбук
Още преди да се е появила на бял свят, тази декларация предизвиква няколко „малки” проблема.
1. По същество тя представлява непризнаване на резултатите от изборите.
Но когато не признаваш изборите, правиш неща в следната последователност:
– Бориш се за касиране на изборите, като събираш съответните данни и се обръщаш към съответните институции
– Призоваваш гражданското общество да излезе на улицата и да покаже своята воля за неприемане на фалшивите избори.
– Оставаш извън парламента и по този начин го лишаваш от легитимност.
В няколко публикации на „добрите сили” във фейсбук се появиха ангументи защо не вървим по този път.
Основният аргумент е, „защото не вярваме на Конституционния съд”
Не вярваме на хора като Филип Димитров и Константин Пенчев, чийто индивидуален принос за демокрацията надхвърля многократно приноса на целия „пътуващ цирк” на ПП?
Не вярваме на двамата конституционни съдии, които бяха издигнати с личните подписи на Кирил Петков и Христо Иванов и единодушно гласувани от парламентарната група на ППДБ?
Не вярваме на доказани правни умове като Янаки Стоилов и Атанас Семов, защото ние сме моралният страж на страната, а тези не са „доказали по неопровержим начин” пред „Кики и Ленчето”, че са морални?
Отказът от обръщане към Конституционния съд за касиране на изборите само и единствено говори, че нито имаме събрани необходимите доказателства, нито разчитаме на каквато и да било гражданска енергия.
Отказът да излезем на улицата явно показва липса на обществена подкрепа.
Защото, за съжаление, без силна обществена подкрепа няма как това да се случи.
А идеята да си стоим /и получаваме заплати/ вътре в НС е просто в услуга именно на статуквото.
2. Тази декларация представлява Писмо до Путин!!! Обръщаме се към фашизоидната пропутинска, захранвана с пари на Путин партия Възраждане, за да „изолираме” с нейна помощ лицето Пеевски от властта.
Тук искам специално да кажа, че действия заедно с Пеевски за поставяне на санитарен кордон срещу Възраждане биха били обясними, но такива заедно с Възраждане за същото са напълно недопустими и не само не показват здрав разум, но най-вече показват пълна безпринципност.
Ако „борбата за демокрация” в страната ще се случва заедно и по договорка с пропутинската партия, която иска напускане на Европейския съюз и преминаване в БРИКС, която изповядва чисто фашизоидна идеология и която без съмнение иска връщането на страната ни в руския лагер, та ако тази борба ще се случва в откровена коалиция с тях, то тази битка за демокрация не си струва, или по-точно тя е битка против демокрацията и европейските ценности.
Единствено приемливо би било този „санитарен кордон” да се отнася със същата сила и убеденост и за Възраждане.
Не дай си Боже да подкрепим и референдума за българския лев, защото те това поискаха в ответ. Той е прелюдия, детска мечта на фашизоидната пропутинска партия, след която ще се постави и въпросът въобще за членството в ЕС.
И ако битката срещу Пеевски, който е лош човек и докато му „стояхме в скута” го направихме още по-силен е битка морална, то тази срещу Възраждане, неговите цели и идеология е битка на оцеляване на българската нация.
Сиреч, няма да допуснем хора на Пеевски за председатели на комисии, но ще допуснем такива на Възраждане… защото са ни по-близки???
Как ще се води битката срещу едното зло с подкрепата на другото, на мен не ми е известно.
3. Информацията, подадена от съставителите на декларацията, е, че тя съвсем не съдържа само и единствено искане за санитарен кордон около Пеевски.
По описание от авторите си тя представлява списък от действия и закони, които трябва да се приемат веднага и които могат да бъдат изпълнени до Коледа.
Ерго, подписалите декларацията ще изберат председател на Народното събрание /да, да заедно с Възраждане, добре ме разбирате/, който председател впоследствие може да стане и министър-председател на бъдещо служебно правителство и който ще гарантира честността на изборите /да, да, с Възраждане, добре ме разбирате/.
Там, в този списък стоял важният закон за забрана на ВСС да направи избор на главен прокурор.
Нека си изясним този въпрос.
ВСС е с изтекъл мандат от няколко години.
По време на двете правителства на Петков и Денков този въпрос не беше решен. Съставите не бяха попълнени, дори когато имаше квалифицирано мнозинство, очевидно поради амбициите на Пеевски да има квота в този избор.
Сега обаче искаме този орган да не избира главен прокурор с мандат от 7 години, но сме съгласни временно изпълняващия дейността и единствен кандидат да продължи да изпълнява докато… ами практически вечно, щото то няма процедура за смяна на изпълняващия длъжността, пък и това ВСС би си го избрало пак, пък и ние нямаме никакво мнозинство за да попълним ВСС и т. и т.н.
Щяло да има и други демократични закони, създадени от творческата мисъл на ППДБ, които палраментът с мнозинство, състоящо в сътрудничество с Възраждане да приеме.
И тук идва най-сладкото.
Ако ГЕРБ се съгласи на всичко това, то то е необходимо, но не достатъчно условие за коалиция.
Кое е достатъчното условие аз не мога да знам.
Дано Борисов има кристална топка, че да пита…
