Да се съешиш във властта с Нинова, Трифонов и Манолова, да се изживяваш като другар на Бабикян, да се кефиш на Рашков и „козируваш“ на Радев е непочтено
Александър Йорданов, фейсбук
НЕУДОБНИ ДУМИ: ПОКЛОН И ПОЗОР
Преди две години на 15 юни в с. Българка, Приморски район на Запорожка област, бяха открити паметни стени с изписани на тях имената на разстреляните българи по време на престъпния сталинов режим в безправната комунистическа държава Съветски съюз. Това се случва през 30-те години на ХХ век.
Припомних си за това събитие вчера в Брюксел, когато участвах на възпоменателната церемония, с която бе почетена паметта на репресираните литовци, латвийци, естонци, поляци и украинци от същия сталинов режим в седмицата между 14 и 20 май 1941 г. Тогава десетки хиляди невинни хора са депортирани от родните им места в концлагери в Сибир и Казахстан. Много от тях загиват по пътя.
„Вината“ им, както и на нашенците от Запорожието, е била само една: били са нормални трудови хора – земеделски стопани, учители, лекари, строителни и промишлени работници, учени, инженери, писатели. А такива нормални хора съветските комунисти не понасяха. Не ги понасяха и българските им подражатели от престъпната организация БКП, чийто политически наследник днес, както е добре известно, е Българската социалистическа партия – същата, която от месец управлява страната в задкулисна коалиция с т.нар. протестърски партии: „Демократична България“, „Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри вън!“.
Тези популистки политически „сили“ днес управляват България и вирят рога чрез формулата „служебно правителство“.
Те курдисват свои кадри в министерства, митници, полиция, служби за сигурност, областни управи и дори болници. Не е редно да го правят, защото служебните правителства би трябвало да бъдат на равна дистанция от политическите партии, за да им осигурят равна възможност за участие в предстоящите парламентарни избори. Но е ясно, че правителството на ген. Янев действа като предизборен щаб на БСП и на „протестърските партии“. То работи за техния изборен успех. Такава е волята на прокремълския ни президент.
Но затова пък, когато чуя лидерите на ДБ да говорят, че не изключват подкрепа от БСП или ДПС за едно бъдещо „протестърско“ редовно правителство, не мога да не реагирам. И го правя, защото мисля, че
„Демократична България“ чрез наместването на свои кадри в „служебното правителство“ предаде българската демокрация.
Да се съешиш във властта с партиите на Нинова, Трифонов и Манолова, да се изживяваш като другар на Бабикян, да се кефиш на Рашков, да „козируваш“ благодарствено на Радев за този подарък, е непочтено и няма нищо общо нито с демократичната ни традиция, нито с европейските демократични ценности в политиката.
Поклон пред жертвите на комунистическия терор в Съветския съюз и България! Вечна им памет! И позор за тези, които са готови да си затворят очите!
