Споделям му любезно да си припомни факти от миналото си, когато ми е искал подкуп в далечната 1997-а година
Виктор Димчев, фейсбук
Снощи ходих на протестен концерт. Страхотни хора, отдадена кауза, вълшебни музиканти, много приятели.
По едно време до мен се появява много пиян мъж и почва да се набира като младо петле, хем е прошарен.
Човекът е районния кмет на Студентски, Петко Горанов, от ДБ. А-у, щял да ме бие.
Любезно му припомням, че е пиян като прасе, той заявява, че бил пил, но предишната вечер, затова смърди на джибри.
От десет сантиметра се прави на мъж. Споделям му любезно да си припомни факти от миналото си, когато ми е искал подкуп в далечната 1997-а година.
Следва кратък въпрос дали наистина е работил в Студентски столове и общежития тогава, през алкохолните пари леко си припомня, разменяме телефони.
В момента го чакам да изтрезнее, защото преди няколко секунди ми се обади по телефона и ми каза, че „ще ми разкаже играта“. После ми звънна втори път, трети път, четвърти път.
Човекът взел едни пари тогава, направил кариера, пораснала му работата и почнал да се големее.
Впрочем казусът с лицето съм обсъждал и с един действащ министър от почтените.
Хубавото е, че си пазя документите, договорите, както и техническите чертежи от онова време.
