Задочната експертиза не е прецедент, заяви психиатърът
Става дума за педофилия, за манипулиране на децата. Те не са били толкова насилвани физически, а психологично деформирани, за да приемат сексуалната връзка с насилника. Това е маскиран насилник, заяви психиатърът доцент Владимир Велинов. Той е един от специалистите, изготвили съдебно-психиатричната експертиза на Ивайло Калушев и групата около него. В екипа е имало още психолог, теолог и сексолог.
Ивайло Калушев е 100% преференциален, селективен сексуален насилник, е изводът на вещите лица, изготвили четворната експертиза.
Задочната експертиза не е прецедент, каза Велинов.
Психиатърът обясни, че в при задочна експертиза се ползват всякакви материали, каквито могат да бъдат предоставени. „Заснети материали, литература, предмети, ситуации, обстановка и всичко, което би могло по някакъв начин да покаже или илюстрира какъв е характерът, какви са интересите, какъв е начинът на живот и т.н.“, каза доцент Велинов. Той признава, че при задочна експертиза винаги може да има обстоятелства, които да я променят, но те не са известни.
„Тук се работи с хипотези – по-вероятни, много вероятни или по-малко вероятни. Никога не може да се каже, че това категорично е точно така“, каза той.
При изготвянето на тази експертиза не е имало различия във вижданията на различните експерти.
„Коментирахме помежду си на части материала. И накрая, вече в последните месеци, мога да кажа, се стигна и до текстовото оформяне. Но преди това ние вече имахме ясни позиции. Помежду ни противоречия не е имало. Всеки от своята гледна точка. Доколкото аз мога да разбирам от теологичните проблеми, доколкото колегата професор-теолог може да разбира от психиатричните, но не е имало противоречия“, каза доц. Велинов.
Доц. Велинов подчерта, че що се отнася до диагноза, той като психиатър е длъжен да се съобразява с критериите на класификацията на болестите на СЗО.
„Психопатията е едно не съвсем актуално клинично понятие. Вече се говори за разстройство на личността. Това са хора, които са в нарушение на общоприетите правила и норми – по-видимо или по-малко видимо. Поведението на всички ни е на няколко нива. Адаптивно, което се съобразява с ограниченията, правилата и т.н., и това са пълноценните хора. Те могат да си имат вътрешни конфликти. Дезадаптивно, което е на границата на адаптивното, след това е деактуализираното дезадаптивно поведение, което вече е с груби нарушения. Дотук говорим все още само за количествени отклонения. И накрая, извън тази група на количествени отклонения, са душевно болните, които вече са неадекватни“, обясни доц. Велинов.
