Над 130 представители на неправителствения сектор, духовни водачи, висши магистрати от Европа участваха в конференцията „STOP HATE SPEECH“
„Форумът, който проведохме, откри прозорец на възможностите. Дали ще минем през този прозорец и ще осъществим възможностите за намаляване на интензитета на езика на омразата, за повече добро, за един по-добър свят и по-добро общество, зависи само от нас“. С тези думи главният прокурор на Република България Иван Гешев закри Мeждународната конференция „STOP HATE SPEECH“, която се проведе на 5-6 декември в София и събра на едно място над 130 представители на неправителствения сектор, духовни водачи, висши магистрати от Европа. Това предадоха от пресслужбата на институцията.
Главният прокурор посочи, че конференцията е надминала всички негови очаквания. „Като главен прокурор за мен различните аспекти на речта на омразата и престъпленията с дискриминационен мотив са огромен проблем. Проблем са за нас като нация, защото самите ние се мразим в ежедневието си и аз виждам как този процес се задълбочава от година на година“, посочи той.
Във втория ден от форума, 06.12.2022 г., се състоя дебат в рамките на третия тематичен панел – „Престъпления по дискриминационен мотив – необходимостта от мерки, гарантиращи правата на представителите на малцинствените групи“. В него участваха представители на Българския хелзинкски комитет, Фондация „Билитис“, прокурор от ВКП, Организацията на евреите „Шалом“, активисти за правата на ЛГБТИ общността, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, журналист – носител на наградата „Пулицър“, представители на академичната общност.
Милена Коцева от Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ (ЕСПЧ) към Министерство на правосъдието направи кратко изложение на практиката на съда, свързана с гарантирането на свободата на изразяване. Тя обобщи няколко решения по случаи на подстрекаване към омраза, насилие, слово на омразата към хора с различни религиозни възгледи, оправдаване на военни престъпления, на тероризъм, омраза на база сексуална ориентация.
Сава Петров, прокурор при Върховна касационна прокуратура, представи тема, свързана с мерките за разпознаване и отличаване на дискриминационния мотив, характеризиращ престъпленията от омраза при провеждане на наказателното разследване. Той посочи, че престъпленията от омраза и речта на омразата не са еднозначни понятия, макар че са взаимосвързани, и не могат да бъдат наказвани еднакво. „Трябва да има последователна, предвидима, предсказуема политика в борбата с престъпленията от омраза и прокуратурата се е фокусирала не от вчера върху това“, заяви прокурор Петров.
„Какви уроци научихме?“ – попита прокурор Сава Петров. И отговори: “Престъплението от омраза е престъпление на послание, то дава съобщение не само на конкретната жертва, но и на всички носители на съответния признак. Затова и институционалната реакция също е послание. Трябва да направим колегите прокурори не по-грамотни за престъпленията от омраза, а по-чувствителни към тях“, каза магистратът от ВКП. Той подчерта и нуждата от единен механизъм за събирането на данни за такъв тип престъпления, които биха били в полза на дейността на съдебната система в борбата с престъпленията от омраза.
Радослав Стоянов, представител на Българския хелзинкски комитет, обясни механизма, по който насилникът подбира жертвата си. „Това става въз основа на някакъв признак – групата към която жертвата принадлежи или тя се избира така, че да се експлоатира някаква нейна уязвимост“, каза Радослав Стоянов и открои случаите на сексистко насилие (основано на пола) като форма на престъпление от омраза.
