Би трябвало да има закон, подобен на „Магнитски“, който да се приеме на ниво Европейски съюз, казва главният прокурор
Интервю на Иван Гешев за специалния пратеник на БНР – Българско национално радио в Люксембург Ангелина Пискова
– Г-н главен прокурор, Европейската прокуратура функционира от една година. За тази една година какво беше взаимодействието с нашата прокуратура за по-добро разкриване на злоупотреби с еврофондовете в България?
– За тази една година изградихме добро сътрудничество с Европейската прокуратура и лично с европейския главен прокурор г-жа Кьовеши. Постоянно сме в контакт. Ние сме първите, като казвам първите, това е българската прокуратура, която подкрепи Европейската прокуратура, защото цялата организация, или да използвам термина логистика, за европейските делегирани прокурори, не само избирането им, на ниво материално-техническо осигуряване, кадрово обезпечаване със служители, сграден фонд и т.н., направи само и единствено българската прокуратура. Без тези неща, те просто нямаше да могат да функционират при много голям обем от празноти в законодателството, които да регулират функционирането на европейските делегирани прокурори в България.
Освен всичко друго може да се посочи и факт, който е лесно проверим на страницата на Европейската прокуратура – има доклад, от който е видно, че ние сме втори към края на 2021 г., в момента може би също е така, след Италия, от всички страни от Европейския съюз, по брой на приети, а и на изпратени наказателни производства на Европейската прокуратура. Ние сме втори след Италия. Ако сравним населението, ние сме първи спрямо съответното население на държавата.
И другото, което говорихме и днес с г-жа Кьовеши, ние се виждаме може би в рамките на един месец трети път по най-различни европейски форуми и разговаряме. Констатирахме, че изградихме добро взаимодействие. Говорихме си по много теми, включително и по оперативни въпроси как могат да се подобрят начините за преодоляване на срещаните трудности. Имаме някакво решение на въпросите, които тя постави. Продължаваме много тясно сътрудничество. Каквото и да се говори в медийното пространство, вярвайте ми, имаме изключително добре изградено сътрудничество.
– А вие имате ли усещането, че тя ви има доверие?
– Това са лични впечатления, но мога да кажа, че вече имаме професионален и личен контакт.
– Защото тя показа като че ли резерви към вас в едно интервю пред българска телевизия?
– Не знам кой какви резерви е изказал, въпрос на оценка. Аз знам какви въпроси решаваме доста често, за какви кратки периоди от време. Аз правя оценката на базата на личния си контакт, но не е коректно да пресъздавам, в голямата си част, професионални разговори.
Иначе политически оценки всеки има право да прави. Г-жа Кьовеши е професионалист, тя е магистрат, тя не е политик. Политическите оценки на нейното и на моето поведение може да си ги прави всеки, но трудно могат да бъдат приложени политически стандарти към едно професионално отношение. А ако някой се обърка, че г-жа Кьовеши ще направи компромис с независимостта на нейните прокурори, става въпрос европейски делегирани прокурори, които са и български прокурори, прави голяма грешка. Както прави грешка и за българската прокуратура.
Ако някой смята, че по някакъв начин може да въздейства върху независимостта на европейски делегирани прокурори, които са към структурата на г-жа Кьовеши, вярвайте ми, голяма грешка ще допусне.
– Като стана дума за компетенциите на Европейската прокуратура, тя беше ли замесена в задържането на бившия премиер Бойко Борисов?
– Този въпрос е към Европейската прокуратура дали тя проверява и разследва нещо, но към този случай, за който вие цитирате, много ясно съобщихме на българските граждани, че този случай се наблюдава от Софийската градска прокуратура. Така че по този случай има дело, досъдебното производство, ако трябва да бъда точен, в Следствения отдел на СГП и се наблюдава от СГП. По-нататък какво проверява, какви досъдебни производства има Европейската прокуратура, аз ви казах, че не мога да отговоря, защото имаме различна компетентност.
– На какъв етап е разследването по „Барселонагейт“, тъй като по това дело има доста голям обществен интерес в България?
– Вижте, аз многократно съм казвал, че аз съм главен прокурор, а не наблюдаващ прокурор по конкретни досъдебни производства. Знаете, че по това досъдебно производство многократно се пускаха съобщения, мисля, че от Специализираната прокуратура, включително и информация до Европейския парламент. Това досъдебно производство е в Специализираната прокуратура. Сега, след като закрият специализираното правосъдие, което предстои да се случи, нямам представа коя ще е компетентната прокуратура да довърши. Това е преценка на конкретен наблюдаващ прокурор, съответно с променените текстове от изпълнението на Закона за съдебната власт.
– България е сериозно критикувана, включително от Европейската комисия, за борбата с корупцията по високите етажи на властта. Може ли тогава да поговорим за знакови фигури, които са получили, така да се каже, заслуженото си благодарение на прокуратурата?
– Трябва да разграничаваме професионални от политически оценки, визирам европейските институции. Политическата невярна оценка, и пропагандна, е, че няма осъдени за корупция, както многократно се казва. Коректната професионална оценка е, че може би са недостатъчни резултатите в борбата с корупцията, не че няма такива резултати.
Аз посочих на изслушването във ВСС, когато министър Йорданова каза, че няма осъдени за корупция, аз казах, че това е лъжа. И твърдя, че е лъжа. Само преди няколко месеца Върховният касационен съд потвърди условна присъда, но беше осъден, депутат от ГЕРБ., т.е. присъди за корупция има. В доклада на председателя на ВКС, който беше приет от ВСС и който ще бъде изпратен на парламента, мисля, че има 19 посочени случая. Може би не е достатъчно, но това не означава, че няма.
Ще поставя и следния въпрос – хубаво, нямаме резултати. Как ще ги постигнем, като закриваме най-добре работещата структура до момента в тази насока? Може би недостатъчно работеща, но най-добре работеща. И се връщаме към модел, който е отпреди приемането ни в Европейския съюз и създаването на специализирани структури, който открито европейските структури казаха, че е неефективен. В резултат на неефективния модел бяха създадени специализираните структури. Ние ги закриваме и казваме, че ще постигаме резултати. Как ще постигаме резултати по този начин?
– Аз искам да ви върна на делегираните прокурори, тъй като разбирам, че вие имате възражения срещу тяхното обособяване, само прокуратурата има. А не е ли редно те да бъдат напълно независими от нашата прокуратура?
– Те са напълно независими. Има определени текстове, които според прокуратурата са противоконституционни. И сме изразили ясно становище. Това, че са независими, е естествено. Те са част от българската прокуратура и едновременно европейски делегирани прокурори, те наблюдават конкретни досъдебни производства. Те нямат никакъв контакт с българската прокуратура, освен комуникация и взаимодействие, когато изпращаме дела, те връщат и не приемат някои дела. Но ние нямаме субординация и аз не мога да давам указания на европейските делегирани прокурори.
И този текст и идея за законодателни промени са по-скоро с пропаганден характер и за да се постигнат някакви политически резултати, но не и някакви реални резултати. Ако някой искаше да направи нещо, щеше да направи това, което направи българската прокуратура – да осигури максимално, във всякакъв спектър работата на европейските делегирани прокурори.
– Казвате, че нямате никакво влияние върху европейските делегирани прокурори?
– Как да имам? То е законово регламентирано. Субординацията е на ниво Европейска прокуратура. Нямам как който и да е български прокурор по някакъв начин да дава указания на европейските делегирани прокурори. Как ще стане това? Доколкото ми е известно, така е във всички страни от Европейския съюз, където е създаден този механизъм. Така че аз не виждам проблем в него. Виждам проблем в това да се направи самостоятелен бюджет и т.н. – неща, които според мен са противоконституционни.
Нямам нищо против те да са обособени, защото те реално вече са обособени. Това, което се говори, е чиста пропаганда. Няма и никакво практическо значение. Но ако ще правиш някакви промени и ако говориш за права на човека, ако говориш за правова държава, ако говориш за законност, за ред, не можеш да използваш принципа за целесъобразност. А трябва да използваш принципа за законосъобразност. Не можеш да нарушаваш правилата, защото си добър и така си решил, че трябва да правиш, защото ти си добрият. Трябва да спазваш правилата, трябва да спазваш закона. Тоест – едни добри намерения не означават, че можеш да ги постигнеш с незаконни средства. Не трябва да нарушаваш конституцията, законите или поне действащите към момента такива.
– Само че ви е нужен още един делегиран прокурор. В момента са 9, а трябва да са 10.
– В последния конкурс, който обявихме за десетия, нямаше желаещи.
– Да се очакваме ли тази процедура да се възобнови?
– Налага се да се попълни съставът с още един, така че ще се обяви още една процедура. Надявам се да има желаещи. Ние бяхме в постоянен контакт в тази една година, за да може да работи българският офис на европейските делегирани прокурори. Разберете, никой не помогна на тези хора освен българската прокуратура. Да знаете някой да е направил нещо, за да ги осигури? Да е дал сграда?
Българската прокуратура я осигури и я осигури в постоянен контакт с г-жа Кьовеши и нейния екип. И продължава да е така. Включително и говорихме по оперативни въпроси, които не искам да излагам, но те възникват в хода на работата. Трябва да се решават определени проблеми и това е нормално, защото това е нашата работа – макар и с различна компетентност, различни национални институции, основна част от които е прокуратурата на определена държава, трябва да подпомага работата на Европейската прокуратура и ние ги подпомагаме с всичко, с което можем.
Ако българската държава реши да им осигури по-комфортни условия, това е добре. Ние можем да се простираме в рамките на имуществото, което се управлява от Висшия съдебен съвет. Така че, ако искат да им създадат още по-комфортни условия, ние нямаме нищо против.
– А защо се стигна до там, че 7 български кандидати за европейски делегирани прокурори бяха отхвърлени?
– Това е преценка на Европейската прокуратура, която няма защо да коментирам. Не е коректно да коментирам. Но първо, ние се съгласихме на най-голям брой, защото в някои страни са двама или трима.
В началото възникна, така да се каже, по-скоро недоразумение по тълкуването на съответния регламент. Защото според нашия прочит можеше да бъдат избрани и следователи, които в България са магистрати. Но в голямата си част извън България разследващите органи са към полицията, не са магистрати. Затова се получи така, че бяха отхвърлени всички кандидати, които са следователи. Изяснихме това с г-жа Кьовеши още на втората ни среща, както и условията на Европейската прокуратура и се постарахме да допълним с кандидати според нейните изисквания.
В крайна сметка преценката за това дали ще работиш с един или друг човек или не, е проблем на човека, който си избира екипа, образно казано. Така че Европейската прокуратура е напълно в правото си да прецени с кого да работи и с кого не.
– Бихте ли поискали имунитета на Делян Пеевски?
– Бих поискал на абсолютно всеки. Включително на Делян Пеевски. Това е мое задължение. Процедурата за това, което наричате с житейския термин „искане на имунитет“, започва с това да има наказателно производство, наблюдаващият прокурор предлага и се мотивира на главния прокурор и главният прокурор въз основа на доказателствата прави съответното искане до Народното събрание.
Какъв е проблемът? Самият факт, че г-н Пеевски твърдеше, че прокуратурата едва ли не защитава г-н Прокопиев, мисля, че не цитирам правилно термина, но беше по повод някаква присъда, говори, че сме обективни. И самият факт, че никой не е доволен от теб, означава, че си вършиш работата.
– Той все пак е санкциониран по американския закон „Магнитски“.
– Аз не го отричам. Само че т.нар. закон „Магнитски“, въпреки че това не е прецизен термин, е административен и политически инструмент на нашите партньори от САЩ. Това не е наказателноправен инструмент. Между другото, според европейското законодателство, ако видите и решението на Върховния административен съд, не би следвало да породи правни последици в страни от Европейския съюз.
Друг е въпросът, че според мен би трябвало да има такъв закон, който да се приеме на ниво Европейски съюз. Дали същият, дали видоизменен, но тогава ще има правна стойност налагането на такива санкции. Просто трябва да имаме такъв закон, който да е европейски. Чисто юридически моето мнение е, че такъв закон трябва да има на ниво Европейски съюз, след това да се транспонира в съответното национално законодателство.
Това е моят юридически прочит. Защото на базата на съответните документи на Европейския съюз, ако ние приемем някакво законодателство, подобно на това, което прочетох във вестниците, то ще е в много сериозно противоречие с европейското право и с практиката на европейските институции. Това не е наказателно право. Това, че има санкции по закона „Магнитски“, не значи, че е задължително да има наказателноправен ефект и в България. И въпреки това, спрямо четири от шестте лица имаше даже внесени обвинителни актове, даже едното се укриваше в чужбина, имаше образувани наказателни производства. При положение че това са различни видове отговорности, а мерките вече бяха предприети от българската прокуратура, след като бяха наложени тези, да ги наречем, санкции.
