Толкова ги напудриха, че вече не е ясно дали можем да видим истинските хора
Александър Симов, БСП, фейсбук
Нямам нищо лично против Кирил Петков и Асен Василев. Даже са ми леко симпатични, независимо от опитите за политическо пиратстване на партии. Харвард очевидно не е пансион за морални девици.
Но ако нещо изостря сетивата ми докрай и включва всичките ми аларми – това е изобилното медийно внимание към някого, щедро и френетично. От ден номер 1 на предишното служебно правителство Петков и Василев бяха обсипани с толкова много медийно внимание и пудра, че вече не е ясно дали можем да видим истинските хора или само медийните им сенки (тук Пелевин щеше да ме изгледа иронично).
А от три седмици насам от това медийно внимание направо не може да се диша. Пуснеш си телевизор, а там задъхани коментатори хипотезират и анализират ще се появи ли нова партия, каква ще е тя, с какви супергерои ще бъде напълнена. Отвориш вестник – там е абсолютно същото. Фантастични предположения, мозъчни експлозии, метафорични текстове – и всичко това, посветено на Петков/Василев. Това ново супергеройско дуо на българската политика.
О, да, знам – нашето политическо пространство е заразено и ражда само някакви уродчета ала ДБ и ИТН и наистина има зейнала лъвкрафтовска празнина за някоя и друга нормална партия вън от БСП. В крайна сметка винаги е хубаво да видиш как някой идва от нищото и прибира в джоба си електората на градското дясно само с два репортажа по телевизията, докато Христо Иванов като майка Тереза чете речи за световния мир, търпимост и толерантност. Но понеже вече 30 години от живота ми минаха в преход, ще ми позволите да бъда скептичен към новопоявилите се на сцената. Особено след като чух как с десни инструменти щели да постигат леви цели.
Аз съм от БСП и добре си спомням как точно със същия аргумент, ама абсолютно същия, навремето фигури от левицата продадоха идеята за плоския данък и неговото въвеждане.
Днес това е тема, която отново и отново ни мятат в лицата като развален домат, всеки път като си въобразим, че сме я оставили зад гърба си.
Та като чуя как някой постига такова величаво единство на противоположностите ми идва да се заселя в някой противоядрен бункер и да изляза от там след три-четири години, когато ядрената любов на медиите е отминала и е дошла зимата на поредния български махмурлук…
