Начало ИНТЕРВЮ Испанският кандидат за евродепутат Ева-Мария Попчева: Чувствам се вкъщи и в Испания,...

Испанският кандидат за евродепутат Ева-Мария Попчева: Чувствам се вкъщи и в Испания, и в Германия, и в България

0
158
Ева-Мария Попчева

В България много бързо трябва да се създаде по-добра възможност фирмите и бизнесът да се възползват от европейския пазар, казва тя

Нова телевизия

Ева-Мария Попчева е един от българските кандидати за евродепутати, но не от родната листа, а от испанската. Макар че през по-голямата част от живота си разделя времето си между Германия, Белгия и Испания – тя има само българско гражданство и се бори гласът на българите в Европа да бъде чут. 

Ева-Мария Попчева напуска България преди 26 години, за да сбъдне мечтата си и да учи в Германия. Тогава е само на 18 години. Родена е в Пловдив, баща ѝ е адвокат, а майка ѝ инженер. Завършва право в Германия и заминава на специализация в Барселона. В Испания остава сърцето ѝ, а вече 4 години е и евродепутат от Народната партия в родината на Сервантес. Между битките на политическия терен в Брюксел сбъдва и още една мечта – става майка на син. Сега е устремена към 2-ри мандат в Европейския парламент.

„Ако си добър в работата си, надявам се аз да съм, можеш да промениш много неща. И това бих казала, по някакъв начин те прави малко зависим. Защото е прекрасно усещане, ако си свършиш добре нещата – можеш да предизвикаш промяна. Но ще трябва да питате мъжа ми… той може да е на друго мнение“, споделя Ева-Мария Попчева, кандидат за евродепутат в Испания.

– Това е голяма възможност да можеш да пътуваш свободно, да учиш, да работиш в Европа. Как вие през 90-те успяхте да заминете и да учите в Германия?

– Фрайбург е един от най-добрите университети в Германия за право и затова исках да уча там.

– Едно е да искаш, друго е да можеш. Вие как успяхте да стигнете дотам, когато не бяхме в ЕС, трябваха визи, пари?

– Тогава бяхме асоциирани към ЕС. Тоест нямаше нужда от визи, но бюрокрацията беше доста голяма с всички тези преводи и така нататък. С баща ми отидохме с автобус. Беше едно голямо и дълго пътуване, защото тогава не се пътуваше със самолет, имаше много малко полети и беше много скъпо. И като стигнахме Фрайбург за мен всичко беше много ново. Бях само на 18 години.
Обаче бързо свикнах. Ние българите сме доста открити хора и сме много адаптивни.

– И сега вие решавате проблемите в Испания. Те и в България не са малко. Някога мислили ли сте да се занимавате и с българска политика?

– Мислила съм го. Защото мисля, че европейската политика е трудно да се раздели от националната. Всички национални въпроси са свързани с европейската политика. Като погледнем, дали е миграция, икономика, земеделие. Аз се чувствам вкъщи и в Испания, и в Германия, и в България. Не бих отрекла, че това някога може да се случи.

– В Испания живеят 120 000 българи. Вие редовно се срещате с тях, от ЕП как можете да помогнете на българите в Испания и те за какво ви търсят, от какво имат нужда?

– Вчера имахме в „Байека“, квартал в Мадрид, среща с българската общност. В ЕП се правят много неща за всички европейци, които живеят извън своята държава. Като например имаме една карта, с която, като отидеш в друга държава и трябва да посетиш лекар – не трябва да плащаш, което може да бъде много скъпо.

Имаме и други неща като роуминга. Не знам дали си спомняш как беше, като ходихме в някоя друга държава. Аз например съм с белгийски номер в Испания и нямам никакъв проблем. Все едно съм си в Белгия и същия телефон го ползвам и в България. Но това, което още ЕС трябва да направи, и го имаме в нашата програма, е признаване на дипломите, което трябва да бъде напълно автоматично. Има едни процеси, които си искат доста време, няколко месеца или година и това не може да е така.

– Ако трябва да се фокусираме върху България, кой е проблемът, който бихте искали да решите веднага. Кое е първа точка в дневния ред за България?

– За съжаление България има доста проблеми. Малко ще е трудно да избера само един. Но в България това, което трябва да се промени много бързо, е да се създаде по-добра възможност фирмите и бизнесът да се възползват от европейския пазар.

– Нека сега да обърна въпроса. Да погледнем на България като държава за пример. Кой закон или практика много ви харесва и го няма в Испания?

– В България данъкът за фирмите е много нисък, което подкрепя дейността на бизнесите. В Испания имаме страшно много данъци и са много високи. Това прави живота на хората и на бизнесите много труден. Друго нещо, което винаги давам за пример на колегите, е, че страната ни е с най-нисък дълг. България се държи доста отговорно с тези неща. Така че – определено и аз винаги го казвам, когато питат дали да влезем в еврозоната или не, те в ЕС ни очакват с отворени обятия, защото знаят, че България е отговорна. Нисък дълг. Инфлацията ни спира, но се надявам да има политическа стабилност.

– Как ви приемат като една българка, която е кандидат от Испания за евродепутат, тук в България сме имали скандали с чуждите гражданства?

– Това го позволява правото на ЕС. Европейските граждани могат да са кандидати в общинските избори и в европейските избори. Приемат ме много добре, при тях е малко екзотично фамилното ми име. Но това пък ме прави доста известна. Толкова е странно, че го запомнят веднага. Това не е негативно. Те са много толерантни и са отверени към външния свят и аз абсолютно съм интегрирана и не съм чувствала дискриминация. Любопитството към мен е високо и това винаги е добре. Иначе няма как да се открояваш.

– А чувствате ли се горда българка?

– Да, аз говоря доста често за България.

Питам, защото когато от трибуната на ЕП имате колеги от България, които не говорят чужд език освен български. Или такива политици, които гледат повече на изток отколкото на запад. Или черните статистики, в които винаги сме на първо място по образование, бедност, здравеопазване. Това как ви кара да се чувствате?

– Честно казано това боли. За мен това е прекрасна държава, а държавата я правят хората. Те са прекрасни и интелигентни. Като анекдот мога да ви кажа, че преди да вляза в политиката, бях чиновник в ЕП. Там има огромна борба за българи. Това са едни от най добрите и интелигентните хора. Това се говори в парламента и това е доста странно, че с такива таланти държавата не може да се пребори с тези структурни проблеми, които ги има от толкова дълго време.

– Можете ли да си представите, че малката Ева, родена в комунистическа България, някой ден ще се изучи в чужбина и ще стигне до този висок пост?

– Като малка исках да стана оперна певица за ужас на майка ми и баща ми. Те са любители на тази музика и аз репетирах пред огледалото. След това исках да стана като баща ми, който е адвокат и винаги съм била заобиколена от много юристи. Трудно е да се планират тези неща, но като съвет за младите хора. Това, което винаги правя е, ако се отвори една врата трябва да се мине през нея. Да не си поставяме някакъв вид прегради, защото това е много българска черта да си мислим, че не сме достатъчно квалифицирани. Ние сме много взискателни към себе си.