Председателят на Комисията за контрол на службите в НС подписва решение за проверка в Софийски районен съд, където дъщеря му Илиана Рашкова е наказателен съдия
Иван Михайлов
Знамето на „борбата с корупцията“ на „промяната“ Бойко Рашков отново се мъдри в листата на партията. Вече на втори избори обаче не е водач, а набутан на второ място след Кирил Петков в Перник. Петков е там, за да е сигурно, че „бореца срещу корупцията“ и бивш комунистически следовател ще се добере до парламента.
В Перник „промяната“ я бият като тупан, но все пак Петков влиза от друго място, в случая от София. И това дарява „екзекутора“ Рашков с имунитет.
Преди месец, въпреки окаяните и отчаяни напъни на ППДБ да пробутат ексвътрешният министър за шеф на парламентарната комисия за борба с корупцията, номерът не мина в пленарна зала. Реално за „знамето с 12 тоалетни“ гласуваха само неговите съпартийци.
Историите на „бореца с престъпността и корупцията“ Бойко Рашков с контрабандисти, пудели и пачки са широко известни и са добра основа за сезон на комедийния сериал „Ало, ало“. Но за Рашков винаги има какво още да се научи.
Breaking.bg ви предлага поредица от материали, за да си спомним за това „хабилитирано лице“, защото се оказа, че много хора нямат добра памет. В предишният материал ви описахме опита за държавен преврат, смяна на ръководството на МВР с доверени лица, гости на вечеринките у бившия комунистически следовател.
В този ще ви разкажем как това лице, доцент по „наказателен процес“, нарушава закона и го гази в личен интерес.
„Депутатът Бойко Рашков – кандидат за председател на Комисията за противодействие на корупцията“
Едно от знаковите лица на промяната е Бойко Рашков, с „феноменални постижения“. Ако не бяха „феноменални“ щеше да е невъзможно в 47-мия парламент през лятото на 2022 г. управленската програма на ПП да започва с точка № 1: Бойко Рашков – председател на КПКОНПИ. В Законодателна програма юли 2022 г. – януари 2023 г. на ПП „Продължаваме промяната“ в Раздел III „Съдебна и антикорупционна реформа“, където е записано:
„1. Избор на председател на КПКОНПИ (Бойко Рашков) – до 31.07.2022г.
- Закона за съдебната власт – обособяването на отделна административна структура на Европейската прокуратура – до 16.09.2022г.
- Законопроект за противодействие на корупцията – цялостна реформа на КПКОНПИ чрез разделяне на дейността по противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси (Комисия за противодействие на корупцията) от дейността по отнемане на незаконно придобито имущество (Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество). Предвиждане на правомощията за разследване и използване на събраните от антикорупционния орган доказателства в наказателно производство, право на оспорване на отказите за образуване на досъдебно – до 23.09.2022 г.“
През последните 33 години политиката в България не помни такъв случай – първа точка в програмата за управление на която и да е политическа сила – поименно да е определен председател на контролен орган, който впоследствие „да бъде избран“.
Възникват някои въпроси:
– Защо лидерите на тази политическа сила по уникален начин поставят точка първа в програмата си „толкова значима цел“?
– Как лидерите на „промяната“ решиха, че 68-годишният тогава пенсионер Бойко Рашков – знаме на промяната, е най-подходящ за реформатор и е готов за нова кариера?
За да разберем колко е подходящ за председател на Комисията ни трябва малко предистория на „почтения“ Рашков и проверките за почтеност.
„Депутатът Бойко Рашков крие данни в декларацията си пред Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“
В § 1, т. 7 на Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията е записано, че „Проверка за почтеност“ е проверка, която има за цел да установи, че проверяваното лице изпълнява правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната и в интерес на гражданите и обществото.“ (Темата за почтеността, особено при изготвяне на документи, представлява отделен интерес не само при Бойко Рашков…)
Като нов министър на вътрешните работи, Бойко Рашков е задължен в средата на 2021 г. да подаде встъпителна декларация за имущество и интереси пред Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Пак по това време трябва да подаде и финална декларация, в качеството му на бивш председател на Бюрото за контрол върху СРС. Рашков е „топ юрист“, доцент и заема висши публични длъжности не за първи път. Затова подаването на декларация не би трябвало да го затрудни.
Но в материал на „Труд“ от 27.01.2022 г. е посочен друг резултат: „Топ юристът“ Рашков има поредни недекларирания на обстоятелства. В първата декларация не е посочил всички влогове, които той и съпругата му притежават. Във втората не е посочил всички недвижими имоти. Има и подаване на декларация след законоустановения срок, което е трето нарушение на закона и е трето основание за проверка от КПКОНПИ и от НАП.
Така г-н Румен Спецов – шефът на НАП, трябва да провери г-н Бойко Рашков и всичките му 19 имота за милиони и недекларираните влогове. Г-н Бойко Рашков от своя страна трябва да провери прехвърлянето на фирмата на Спецов със задължения 1 500 000 лв. Резултатът от приятелските проверки е предизвестен и известен.
За Рашков това не е достатъчно, а добавя и личен мотив да атакува тогавашния шеф на комисията Сотир Цацаров и да настоява да му се отнеме допуска за класифицирана информация. Издаването на заповед за отнемане на достъпа до класифицирана информация е станало под натиск от Бойко Рашков и Кирил Петков, предполага потърпевшият Цацаров. Впоследствие съдът отменя заповедта като незаконосъобразна, но Цацаров подава оставка предсрочно.
Бойко Рашков има и още една, „предварителна задочна“ среща с комисията. На 12.05.2021 г., при приемането на властта в МВР, същия ден Рашков води Елена Фичерова-Караиванова със себе си и я представя като началник на кабинета си.
На 18 май 2021 година от КПКОНПИ съобщават официално, че началникът на кабинета на Рашков е била уволнена през март 2020 година от антикорупционната комисия заради конфликт на интереси.
Елена Фичерова е участвала в процедурата по собственото си назначаване (като директор за 1 ден), съобщават от комисията. През 2020 г., след извършена проверка – анализ на управлението на човешките ресурси в Комисията, ръководителят на Главния инспекторат към МС информира с писмо председателя на КПКОНПИ, че съществуват данни за евентуален конфликт на интереси на Елена Фичерова-Караиванова.
При разразилия се скандал след назначаването й за свой началник на кабинета министър Рашков лаконично казва, че ако има някакви нередности е готов да я отстрани. Пред съда тя обжалва заповедта за дисциплинарно си уволнение от Комисията.
В мотивите за отхвърляне на жалбата й върховните съдии пишат следното: В настоящия случай дори не са налице съмнения, а е установено по категоричен и безспорен начин, че касаторката е участвала в подготовката на акт в свой частен интерес, вследствие на което е получила възнаграждение в увеличен размер.
Но това не е всичко. След публикацията на Breaking.bg се прави проверка и се установява, че докато е заемала поста началник на кабинета на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков Елена Фичерова-Караиванова е била член на ръководството на партия „Българско лято“, като член Изпълнителния съвет, което е нарушение на Закона за МВР и поставя под съмнение всички административни актове на Рашков за периода 12 май-2 юни 2021 година, твърдят юристи.
Въпросната дама е отстранена от МВР тихомълком на 2 юни, часове преди излизане на първия „Списък Магнитски“ с българи, в който се мъдри и Васил Божков-Черепа.
След нарушението: „в свой частен интерес“ на юриста Елена Фичерова-Караиванова, назначена от Рашков, да видим какво е и неговото отношение към „частния интерес“.
Депутатът Бойко Рашков декларира ли частния си интерес?
От септември до декември 2023 г. депутатът Бойко Рашков е ротационен председател на Комисията за контрол над службите за сигурност в Народното събрание. (На страницата на Народното събрание има аудиозапис на заседание на комисията от 12.10.2023 г.). На заседанието бившият вътрешен министър, като председател на комисията, обсъжда и предлага да се извърши проверка в структури на съда, прокуратурата, службите и полицията. Комисията, включително и Рашков гласуват да се извърши проверка и в Софийски районен съд. Дотук добре.
Но дъщерята на имотния крал Илиана Бойкова Рашкова е наказателен съдия в Софийски районен съд. Следователно Бойко Рашков има частен интерес, който трябва да декларира. Седмица по-рано, на 06.10.2023 г. влиза в сила Закон за противодействие на корупцията, приет в Народното събрание и с гласа на депутата Рашков.
Да видим какво повелява Закона за противодействие на корупцията:
Чл. 70 на Закона гласи: „Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.“
Чл. 71 дава определение за частен интерес: „Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.“
В § 1 т. 9, буква „а“ на Допълнителните разпоредби на същия Закон е дадено определение за „Свързани лица“ – „съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, роднините по права линия …“.
По-нататък, в чл. 75 на Закона е определено, че „Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции.“
Председателят на Комисията в Народното събрание Бойко Рашков подписва Решение на Комисията за контрол над службите – за проверка в структури, включително и в Софийски районен съд, където дъщеря му Илиана Рашкова е наказателен съдия – свързано лице по права линия с Рашков. За да се избегне нарушение на Закона за противодействие на корупцията, в него са определени конкретни действия за предотвратяване на конфликт на интереси.
Законът гласи:
Чл. 81, ал. 1 Когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, то е длъжно да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването.
Чл. 83, ал. 1 Самоотводите и отводите се правят незабавно след възникване или узнаване на данните за наличие на частен интерес. Ал. 2 Самоотводите и отводите се мотивират, като се посочва частният интерес, който е причина за отстраняването от изпълнението на конкретното правомощие или задължение.“
Дори да е забравил какво гласи Закона (минали са цели 6 дни от влизането му в сила! – все пак е възрастен човек), депутатът Рашков можеше да си припомни текстове от Правилника на Народното събрание, и те гласувани от него самия. Също можеше да поиска помощ от сътрудниците си, както и от парламентарната група – там има други юристи с по-свежа памет.
Чл. 140 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, обнародван в Държавен вестник на 2 май 2023 г., гласи:
„Народният представител осъществява своите правомощия при зачитане на върховенството на закона и защитата на обществения интерес, като се ръководи от принципите на необвързаност с частни интереси, откритост, отчетност и прозрачност.“
Ако депутатът Рашков помни добре, но не разбира добре задълженията си по Закона за противодействие на корупцията, който е гласувал, можеше да се възползва от чл. 148 на същия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание:
„Комисията по превенция и противодействие на корупцията дава разяснения на народните представители относно прилагането на етичните норми за поведение. По искане на народния представител даването на разяснения може да бъде конфиденциално.“
Някой може да възрази и да оправдае (наслушали сме се на безпочвени оправдания) Рашков с аргумента, че не са настъпили видими последици.
В аналогично дело пред ВАС срещу д-р Стойчо Кацаров в качеството му на министър на здравеопазването, Комисията за противодействие на корупцията печели окончателно. Това става ясно от решение на Върховния административен съд, част от което е публикувана на страницата на Комисията за противодействие на корупцията, със следните аргументи:
„В своята практика Върховният административен съд нееднократно е посочвал, че за съставомерността на деянието по ЗПКОНПИ е достатъчно да е налице формално нарушение на императивната законова разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи висши публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии“, са част от мотивите на върховните съдии.
Съгласно Закона за противодействие на корупцията, в този случай депутатът Рашков е бил длъжен да си направи самоотвод с мотиви, като уведоми органа по избора (ЦИК и Народното събрание). Доколкото е известно отношението на Рашков (и на неговите нови приятели) към законите – най-вероятно не си е направил самоотвод. Но това може да установи Комисията за противодействие на корупцията – заслужава си.
Стана ясно как министърът и после депутатът Бойко Рашков спазва Закона за противодействие на корупцията. Поради което с още по-голяма сила „висят“ въпросите:
– Какво щеше да направи „почтеният“ Рашков, ако беше станал председател на Комисията за противодействие на корупцията? (Може би някои още хранят надежда?)
– Кой и защо отново и отново предлага Бойко Рашков за депутат?
– Кой и защо ще гласува за влизането на Рашков в парламента?
– Защо на Рашков му е необходим депутатския имунитет?
– Нарушил ли е Рашков за пореден път закон – този път Закона за противодействие на корупцията?
За нарушение на етичните стандарти няма нужда от питане – там при Рашков всичко е ясно.
Но е добре да се припомни и „професионализма“ на „професионалиста“ Бойко Рашков.
Очаквайте в следващ материал: „Бойко Рашков VS журналисти 4:0
