Това, което се разиграва пред очите ни, надхвърля и най-страшните ми представи за „консенсус“ между мафията и гражданите. Кръглата маса от 1990 г. сега се повтаря в един още по-извратен вариант
Петър Фотев, фейсбук
Вчера Р. Овч., Р. Гечев и Таско Ерменков „оправяха“ енергетиката ни – с познатата си наглост и с наставнически тон, нетърпящ възражения. Днес „другарката“ Емилия Масларова „реформира“ социалната политика на държавата ни – по същия начин: с менторски глас и със самочувствието на успешен управник, докарал огромни благини на родината ни! Утре да се готви Жан Виденов с насоки за правилното провеждане и реализирането на „промяната“.
Бях се зарекъл да си мълча, но това, което се разиграва пред очите ни, надхвърля и най-страшните ми представи за „консенсус“ между мафията и гражданите. Кръглата маса от 1990 година сега се повтаря в един още по-извратен вариант. Лицемерие и демагогия, налудничави предложения и немислими безумия се маскират като разумни предложения и загриженост за хората.
Отвсякъде вони на мухлясал комунизъм и на циничен популизъм. Този грозен и пошъл цирк няма нищо общо с никаква прозрачност, а може да се определи само с две думи. Първата е резил! Другата дума е подмяна.
За капак чета възторжени отзиви от изявени демократи и хвалебствия колко прекрасно било всичко и как точно така се правели нещата в цивилизованите страни. Не, не се правят така, приятели – нито в цивилизованите, нито в нецивилизованите държави! Никой не сяда на една маса с доказани мошеници и с провалени политици, част от тях – подсъдими, срещу които цяло поколение, към което принадлежа и аз, се бори в продължение на две десетилетия…
Цената, която ще плати „Демократична България“, е ясна, но тя не се измерва само със загубата на електорат. Партиите и коалициите са като хората – те имат свое достойнство и своя чест. Загубата на честта и достойнството означават морална смърт. А тя често е по-тежка и е не по-малко необратима и от физическата. Все още не е късно тази лудост да бъде прекратена…
