Преди да се гласува, трябва да се мисли
Александър Йорданов, фейсбук
РЕАКЦИЯ: УРОК!
И така. Кметът на София прецака столичани. Отне им възможността да припечелят покрай домакинството на финалния конкурс на „Евровизия 2027“. Хубави пари щяха да направят столичните хотелиери и ресторантьори. А и толкова много жилища има в столицата за отдаване под наем! Мнозина софиянци, кореняци или не, можеха да гушнат кажи-речи едногодишен наем само за две седмици. Да не говорим как щеше да се вдигне оборотът в магазините – молове и квартални, в кафе-сладкарниците, а и колко щяха да заработят бакшишите? Щяха, но не.
Защото кметът на столицата ни така реши или по-скоро не можа да реши задачата. Ако е второто, то е много лошо, защото говори за некадърност. Ако е първото и не му е трябвала тая евровизионна гюрултия на главата, то е още по-лошо. Подсеща за бягство от изпълнение на задължения и отговорност. Но от трета страна не трябва да се съмняваме, че кметското дори и без „Евровизия“ не се губи. В някои български фамилии е така: където е текло, пак тече. На тях им се полага. А и нямат проблем да намерят балъци, които да повярват, че така трябва да бъде. Конкретно в София ги намериха.
Сега се наблюдава известно смущение и разочарование сред т.нар. демократична общност, която преди три години възторжено избра настоящият софийски кмет. Такъв експеримент осъществиха и варненци. Затова и днес цяла България говори за Бабаалиновия град. И не говори хубаво. А и главата на кмета побеля.
Ето защо многократно съм обръщал внимание, че преди да се гласува, трябва да се мисли. То е като в шахмата: първо се мисли, а сетне се мести. При избори и без значение какви, така би трябвало да се „играе“. Сега се задават президентски. Лошо ли ще бъде, ако преди да преместим някоя фигурка поне малко помислим?
