Ситуацията е по-проста от дълбокомислените анализи и декларации
Диляна Ценова, „24 часа“
Нищо тържествено няма в откриването на поредния извънредно избран парламент. На хората жестоко им писна от тъпи експерименти, политиката вече не е интересна, дори и само с образователна цел да я следиш.
Един ден учениците
ще плачат от отегчение, зубрейки поредицата от провалени мандати,
както дядовците и бабите им навремето се мъчеха да запомнят не по-малко безсмислените конгреси на БКП.
Историята не може да се пренапише, всички глупости се броят, независимо дали безславните водачи притежават усещане за историзъм и осъзнават, че имената им ще бъдат символ за позорен период от иначе славното българско минало.
които никога не са имали претенции за висок интелект или морални устои. Политиците, които се хранят от данъците на своите избиратели, нямат право да заемат подобна позиция, независимо колко умни и красиви се виждат в огледалото си.
Опитите на разни интелектуалци да блеснат в този пореден сублимен момент също са дразнещи със своята непродуктивност. Какво като си стигнал до заключението, че възходът на “Възраждане” е благодарение на медиите, или си обзет от ужасното прозрение, че Радев ги върти всичките на малкия си пръст? С какво помагат призивите за обединение, след като партиите и коалициите възприемат ролята си в политиката като участници в кастинг за “България търси талант” и вярват, че колкото повече се показват по телевизията, толкова по-желани стават? Ситуацията всъщност е далеч по-проста от дълбокомислените анализи, подписки и декларации.
На тази основа въпросните членки на Европейската народна партия, Либералния алианс и Партията на европейските социалисти имат възможност да съставят мнозинство и кабинет веднага.
Без да се занимават повече с личностни предпочитания и да се излагат с прашасалите си опорки, измислени по времето, когато им се струваше, че
Очевиден критерий за съюзяване на политическите сили са и собствените им предизборни приоритети. Като изключим националистите, всички, които минаха бариерата, са издигнали и подкрепят следните пътеводни цели: влизането в Шенген, приемането на еврото, задействане на плана за възстановяване и развитие, провеждане на правосъдна реформа, лоялност към ЕС и НАТО, подкрепа на Украйна във войната ѝ срещу руския агресор.
На тази основа, пак без никакво офлянкване, може да се формира широка коалиция. ПП-ДБ се кълнат и тръшкат, че съюзът с Бойко Борисов е равен на незабавна смърт, значи остава комбинацията ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и ИТН.
За тях са гласували близо милион и четиристотин хиляди избиратели при общо два милиона и седемстотин хиляди участвали в петия пореден извънреден вот на 2 април т.г.
Досадно е да ни занимават повече с условности, като, да кажем, конгресите им, които били дали тежки клетви да не влизат в отношения с тоя и с оня.
През ноември 2021 г., когато Петков и Василев се прегърнаха с Нинова, нямаше изпаднали в шок конгресни делегати, нито пък последователи на Маркс и Енгелс се вдигнаха на въоръжена борба.
Просто им трябваха депутатите на БСП за мнозинството и точка. Днес отново социалистите се оказват в решаващата роля на патерица, независимо коя от двете най-мащабни сили е начело.
Но, добре, айде! Да пренебрегнем резултатите от парламентарните избори и прогресистката теза за неистовата обществена непоносимост към старото статукво.
Да си представим, че ГЕРБ-СДС не успява да състави правителство и вторият мандат отива при ПП-ДБ.
Не се ли простира пред тази коалиция същият вариант
– кабинет с ДПС, БСП и ИТН? На всичкото отгоре съществуват съвсем обективни обстоятелства Нинова да не приеме повече партньорство с “Промяната”, след като Кирил Петков отиде в Брюксел да се хвали колко хитър начин е открил да изпраща въоръжение на Украйна, заобикаляйки социалистите в правителството си. А Василев обяви в деня на заветния за БСП конгрес на Бузлуджа, че не Нинова, а той е вдигнал пенсиите.
Макар сега ПП да прави някакви неясни реверанси към “Възраждане”,
дори на техния широко скроен електорат, който гласува за Румен Радев, дружбата с Костадинов ще му дойде в повече. Пък и икономическите тезиси на харвардските възпитаници няма как да влязат в синхрон с референдума срещу еврото.
Очевидно е, че не толкова политическата и икономическата стабилност са важни, колкото кой е отгоре. За разлика от 2021-ва обаче, когато ГЕРБ бе основният виновник за болките и страданията, днес всички лидери с претенции (без Костадинов) вече са се изредили в управлението и възможностите им са ясни. Така че изборът е сведен до размера на егото и цвета на очите им. А това вече е нетърпимо!
