Населението на България към края на 2022 г. е 6 447 710 души

На 1 000 мъже се падат 1 080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

В края на 2022 г. хората на 65 и повече навършени години са 1 515 383, или 23,5 на сто от населението на страната. В сравнение с 2021 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,1 процентни пункта.

В регионален аспект делът на хората на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин, Габрово и Кюстендил. Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица), Варна и Благоевград.

През 2022 г. 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 64,3 на сто от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 5,4 на сто, тези на възраст 15-64 години са 69,4 на сто, а на 65 и повече навършени години – 25,2 на сто от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24,1 на сто), Турция (20 на сто) и Обединеното кралство (9,3 на сто).
Хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2022 г. 40 619 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55,5 на сто, а на жените – 44,5 на сто. Сред дошлите да живеят в страната 14 на сто са във възрастовата група 0-14 години, 75,5 на сто са на възраст 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 10,5 на сто от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23,1 на сто), Германия (12,1 на сто) и Сирия (9 на сто).

Естествен и механичен прираст на населението

През 2022 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 62 218 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9,6 промила. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 7,2 промила, а в селата – минус 16,4 промила.

През 2022 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица), Сливен и Варна. С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 21,1 промила, следвана от областите Габрово, Монтана и Кюстендил. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2022 година.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-27 през 2021 г. е минус 2,7 промила. Девет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия, Кипър и Люксембург. Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия – минус 9,1 промила, и Литва – минус 8,7 промила.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2022 г. е положителен – плюс 27 444 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е +4,2 промила.

През 2022 г. двадесет и две области имат положителен механичен прираст. Най-голям механичен прираст има в областите Кърджали, София (столица), Бургас и Пловдив. С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян, Хасково и Ловеч.

Населението в трудоспособна възраст към 31 декември 2022 г. е 3 775 хил. души, или 58,5 на сто от населението на страната, като мъжете са 1 975 хил., а жените – 1 800 хиляди. Към края на 2022 г. над трудоспособна възраст са 1 695 хил. души, или 26,3 на сто, а под трудоспособна възраст – 978 хил. души, или 15,2 на сто от населението на страната.

Към 31 декември коефициентът на демографско заместване е 66. За сравнение, през 2001 г. 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятна е стойността на показателя в областите Сливен – 87, София (столица) – 80, и Варна – 77 души. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 42, Кърджали – 47, и Силистра и Перник, където 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54, влизащи в трудоспособна възраст.