47 км в час е средната скорост на треновете у нас
„Труд“
Нова далавера, този път транспортна, подготвя кабинетът „Петков“, алармираха експерти от железопътния транспорт. Подобно на добрите намерения, които водят към ада, закупуването на модерни електрически локомотиви и бързи влакове е добре опаковано в лустросания пакет на изгодна сделка, която трябва да осигури модерно пътуване с българските железници. Реалността обаче е друга и предвидените за целта 1,7 млрд. лв. ще послужат за закупуване на нови паметници на глупостта, категорични са специалистите.
Идеята, лансирана от транспортния министър Николай Събев, с която той побърза да се похвали и във фейсбук, е да се закупят 7 двуетажни и 35 едноетажни бързи влака, 20 пуш-пул влакови състава, 18 маневрени локомотиви и 108 комплекта ETCS бордово оборудване. За целта са предвидени 1 милиард лева финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост и още 700 млн. лв. национално съфинансиране, показват проектните фишове за провеждане на пазарни консултации със световни производители. Част от влаковете ще развиват скорост до 200 километра в час, а други по-скромните 160 километра в час.
Международните фирми, които искат да участват в поръчката трябва да внесат предложенията си за доставките до 16 юни, а до края на март 2023 г. да са избрани и изпълнителите на поръчките. Първите влакове според разчетите на транспортното министерство се очаква да пристигнат у нас през лятото на 2024 година, а до края на 2026 година да бъдат доставени всички машини.
Всичко това звучи повече от чудесно, но дяволът е във детайлите, коментираха през “Труд” различни експерти, които обаче пожелаха да останат анонимни, притеснявайки се за бъдещата си кариера в железопътния бранш.
На първо място към момента наистина има железопътни отсечки, по които може да се вдигнат заложените максимални скорости в проектите – до 160 километра в час. Те обаче са кратки, като единственото изключение е жп линията от Пловдив до Свиленград. А за скорост от 200 км дори все още нямаме такива. В същото време по близо 70 на сто от жп линиите са наложени ограничения да се вдига над 70 километра в час и дори при добро желание и отпуснати средства, каквито към момента няма за модернизация, картината ще е същата и към 2032 г. Тоест близо 6 години, след като сме “изхарчили” 1,7 млрд. лв. за доставка на неизползваеми електрически локомотиви и състави. И сега използвани състави масово имат възможност да вдигат 130 километра в час, а част от новите електрическите мотриси и 140 км/час, но това не се случва заради състоянието на релсите, категорични са специалистите.
И докато в Европа и света компании се надпреварват да поставят рекорди по скорост на придвижване и експлоатация на най-екологичния транспорт – железопътния, у нас през последните двайсетина години средната скорост на влаковете на БДЖ е намаляла с около 20 километра в час и е достигнала срамните 47 км/час.
В средите на експертите, макар да звучи като шега, често се разказват съвсем реални куриози – от сорта, че по част от отсечките парните локомотиви преди десетилетия са превозвали композициите по-бързо от съвременните си събратя десетилетия по-късно.
