Най-голяма е вътрешната миграция към околностите на Пловдив и столицата
Пандемията и високите цени на имотите в големите градове изпратиха почти 100 хил. души към селата, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), пише „Монитор“.
Според същия източник през 2020 г., откогато е последната подробна статистика, за вътрешната миграция, в преселванията между населените места в страната са участвали 197 242 човека. Най-голямо териториално движение има по направлението „град-село“, като на този сегмент се падат почти половината (48,4%) от мигриралите хора,
обявили официално новото си местожителство.
Следва направлението „град-град“ (29,9%) и „село-град“ (15,3%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село-село“ – 6,4% от преместилите се лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната през по-миналата година са избрали за ново местоживеене област Пловдив – 21 320 души. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) – 7,7%, Пазарджик – 4% и Смолян – 3,7%. Най-малко преселили се в областта около града са от област Разград – 0,2%.
„Заселването на хора в селата и другите малки селища около големите градове е субурбанизация“, обясни за „Монитор“ доц. Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. „От доста време много ясно си личи нарастването на населението на селата, разположени край големите градове. Процесът е най-характерен за района около София. Увеличаването на хората заселили се около столицата
се наблюдава главно по протежение на основните входно-изходни артерии
на града. Субурбанизацията е повлияна от няколко фактора. Единият са високите цени на имотите в София и някои от най-големите градове. Вторият е, че вече все повече семейства търсят екологично чиста среда. Третият е влиянието на пандемията, когато се видя, че много хора могат да работят дистанционно от къщи. Дори в периоди на затихване на пандемията голяма част от служителите не се връщат в офисите. Така фирмите спестяват разходи и много от работодателите оставиха хората да си работят от къщи, защото у нас почти няма проблеми с осигуряването на високоскоростен интернет. По Черноморското крайбрежие пък субурбанизацията е свързана с развитието на туризма“, поясни тя. По думите й, неслучайно е и
поскъпването на недвижимите имоти в тези зони около големите градове.
По данни на НСИ от всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 49,2% са мъже и 50,8% – жени. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата от 40 до 59 години (29,6%), следвани от хората на възраст 20 – 39 години – 28,1%.
През 2020 г. двадесет и четири области имат положителен механичен прираст. Най-голям е регистрираният в областите София (63 промила), Перник (26,6 промила), Кърджали (23,2 промила). С намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите София (столица) (-11,9 промила), Сливен (-2,2 промила), Смолян (-1,7 промила) и Велико Търново (-0,1 промила).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2020 г.
37 364 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина у нас.
Относителният дял на мъжете на този миграционен сегмент е 52%, а на жените – 48%. Сред дошлите да живеят в страната 34,2% са във възрастовата група 20 – 39 години, а 32.3% са на възраст 40 – 59 години. Делът на най-младите имигранти (под 20 години) е 13,6%, а на най-възрастните (на 60 и повече години) – 19,9%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24,3%), Германия (9,6%) и Руската федерация (9,3%).
Във всички области на страната през 2020 г.
имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3,5 промила) и Варна (-5,7 промила).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 21,9 промила, следвана от областите Монтана – минус 18,2 промила, и Габрово – минус 18,1 промила. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1000 души през 2020 г.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 г. е положителен – плюс 30 715 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.
