Поведението му е на пошъл съблазнител, предлагащ евтини услуги /не културни/, пише в нея
Петиция настоява културния министър да подаде своята оставка след неадекватното видео, което публикува на страницата си във фейсбук.
Пределът на допустимост по отношение присъствието на Атанас Атанасов от гледна точка на неговите функционални задължения като министър на културата, както и по отношение на личното му поведение в обществените – културни и професионални среди, е окончателно изчерпан, пише в искането, което до обяд в неделя е събрало близо 400 подписа.
Ето и мотивите, изброени в петицията:
Министър Атанас Атанасов /Наско/ привнесе в настоящата културна ситуация в страната за първи път:
1. Широко огласено кокетничене със собствената си неукост, необразованост и неосведоменост в личен план, допълнени с не по-малката липса на знания, професионални възможности и ръководен опит по отношение едно от най-чувствителните управленски сфери в страната, каквато е тази на културата.
2. Тотално игнориране на задължения си на основен проводник на държавната културна политика – респективно развитие на културата като национален приоритет. Липсата на визия за развитието на българската култура респективно програма със съответни показатели е придружена от тотално непознаване работата на финансовите механизми в тази област.
3. Физическо отсъствие от най-важните форуми, които са свързани с концептуални дискусии, финансиране, контрол и/или отчет. Малобройните му публични изяви по същество не отговориха на нито един съществен въпрос, а свенливата усмивка допълваше фарсовата абсурдност в отговорите на някои от тях.
4. Блокаж на изградени и отработени административни и управленски механизми във повереното му ведомство /НФК/, както и тяхното несъобразно спрямо закона, несръчно и субективно прекрояване без необходимата в такива случаи аргументация.
Тези „приносни“ моменти, проявяващи се с такава отчетливост в общото поведение на министъра /Наско/, следва да бъдат допълнени от сияйната аура на една рутинна немощ, в която блестят:
– Липсата на капацитет по отношение на управленски и културен мениджмънт; – Отсъствие на експертност в нито една от възможните културни сфери;
– Тотална неадекватност по отношение на проблемите на огромната част от националните, регионалните и локалните културни институции /изключение читалището в с. Татарево/;
– Непознаване с културните взаимоотношенния на страната ни в сферата на международното сътрудничество и европейските програми;
– Невъзможност да се определят и реализират дори краткосрочни цели в рамките на ведомството.
В замяна на всичко това сме свидетели на инфантилни усмивки, слушатели сме на заклинателни фрази, на нежни лапсуси и форми на поведение, от които на човек му става неудобно. Опитите изброеното дотук да бъде скрито и замазано от споделени във фейсбук нежни емоции, премрежени погледи от морно скланяща се глава и пр. похвати, е поведение на пошъл съблазнител предлагащ евтини услуги /не културни/. Това никак не се връзва с обществените представи за отговорност и премереност на поведението, да не говорим за символната значимост на поста Министър на културата.
Авторитетът на всяко ведомство /Министерство на културата не прави изключение/ е до голяма степен функция и на това, какъв човек заема този пост. Ако описаната дотук тотална липса на професионални възможности е базисна за сриването на репутацията на една институция, личностното поведение, което демонстрира настоящия министър е нагла, демонстративна, перверзна подигравка с цялото общество и българската култура. Изтърваната от настоящия министър фраза от поредната му ексхибиционистична изява „че го няма от известно време“ трябва да бъде променена от нас – „НИКОГА НЕ ГО Е ИМАЛО И НЕ ТРЯБВА ДА ГО ИМА“.
