И да уважаваме историята на другите така, както искаме нашата история да бъде уважавана
Борислав Цеков, фейсбук
Много ми е забавно, като чуя шаячни клишета за Ню Йорк от типа „абе, тея нямат история, я вижте един Санкт Петербург“, или „скриновете в Копривщица“, дето били по-стари от САЩ. А ми е забавно, защото тези неверни клишета нямат нищо общо с историята и действителността.
На онези, които ги сричат по инерция, препоръчвам да се обърнат към историографията, за да научат ноторния факт, че Ню Йорк има доста по-дълга история от Санкт Петербург. С няколко десетилетия по-дълга, още по-точно – със 79 години, т.е. с цели две поколения по онова време.
Ню Йорк е основан през 1624 г. Първоначално е наречен Нови Амстердам, а от 1664 г. е вече Ню Йорк. Докато Санкт Петербург е основан чак през 1703 г., първоначално под името Петропол. Най-старата сграда в Ню Йорк, която е запазена и до днес, е построена през 1652 г., докато най-старата сграда в Санкт Петербург, запазена и до днес, е Петропавловската крепост, чието изграждане започва през 1703 г. и е завършена през 1806 г. И още – първата и най-стара енория и църковен храм в Санкт Петербург – Троицко-Петровският събор, са създадени през 1709 г. Днес храмът не съществува, защото е разрушен от атеистичния комунистически режим на СССР през 1933 г. Докато най-старата християнска конгрегация, в Ню Йорк, която обаче съществува и до днес, е основана още през 1628 г. В настоящия си вид храмът на тази конгрегация е издигнат през 1854 г. на 29-та улица и Пето авеню.
А за онези, които обичат да се пъчат със „скриновете в Копривщица“, дето били по-стари от САЩ, ще отбележа само, че всички най-стари къщи в нашата Копривщица са с век-век и половина по-нови от най-старите съществуващи сгради в Ню Йорк. Най-старата запазена и досега къща в Ню Йорк е от 1641 г. (Wyckoff House в Бруклин, квартал Канарси). В Копривщица всичко, което виждаме днес е градено чак през XIX век (примерно, зимната сграда в Къщата-музей на Любен и Петко Каравелови е от 1810 г.), докато в Ню Йорк има повече от 100 запазени здания от XVII-XVIII век. Същото се отнася и до „скриновете“ впрочем.
Та, по-полека с „кат Русия няма втора“ и „От Искъро по-дълбоко нема“, ми е мисълта. И да уважаваме историята на другите така, както искаме нашата история да бъде уважавана.
