Не той беше техен министър, а те бяха неговото правителство
Веселин Желев, фейсбук
Кризите радикализират. Напред излизат крайните, които разделят обществото и с това влошават допълнително положението.
Лидерството днес не е да чертаеш червени линии, а да ги прекрачваш. И трябва да е ясно, че то, както всяко лидерство, не носи краткосрочен дивидент, а точно обратното. Разбира се, има червени линии, които не бива да се прекрачват. Такава линия е фронтовата в Украйна. Т.нар. „градска десница“ в България реши, че е оправдано да я прекрачи заради друга по-важна за нея – тази, която я дели от ГЕРБ-СДС. Това беше капитална грешка, за която „градската десница“ ще си плати. Несъзнателно или съвсем съзнателно тя игра играта на петата колона – БСП против ГЕРБ – и при цялата си интелектуална претенция не забеляза или се направи, че не забелязва, че това е и играта на Москва.
Следите остават, колкото и руски дипломати да си изгонил. Част от политическата им цена ще бъде това, че „градската десница“ все по-трудно ще минава за десница. Тя се оформя като нова, актуализирана левица (либерална, прогресистка) с всички атрибути на тази принадлежност в българския контекст.
Накратко, досега те (победителите в изборите от миналия ноември) станаха придатък на БСП и в частност на Бойко Рашков. Не той беше техен министър, а те бяха неговото правителство. Прекрачиха погрешната червена линия.
