Той има огромно влияние в България, но позициите му са под заплаха
Най-голямата руска частна петролна компания Лукойл хвърля огромна икономическа и политическа сянка над България — но привилегированата позиция на енергиен монополист в балканската страна е във все по-голяма опасност. Това пише изданието POLITICO в обширен материал за „Лукойл“-България.
Това се дължи на дерогация от петролните санкции на ЕС, на които се радва българският му клон, която изтича в края на следващата година, слагайки край на уникалната и много печеливша позиция на компанията да може да снабдява разрастващата се рафинерия на „Нефтохим“ в черноморското пристанище град Бургас със собствен евтин суров петрол.
Бъдещето на рафинерията „ще бъде история на упадък“, каза Виктор Катона, водещ суров петрол анализатор на фирмата за пазарно разузнаване Kpler.
Ако операциите на рафинерията са застрашени, правителството е готово да я поеме, „ако е необходимо“, каза българският министър на отбраната Тодор Тагарев пред POLITICO през юни. „Това е проблем, който може да бъде решен.”
България внася 3 милиона барела руски петрол на месец, според Kpler, което прави страната четвъртият най-голям купувач в света на московски суров петрол след Индия, Китай и Турция.
„Нефтохим“ – неговите внушителни комини, видими от 10 километра – осигурява 80 % от нуждите на България от дизел и бензин и представлява една десета от БВП на страната.
„В България има коалиция Лукойл, която се сформира веднага след началото на всеки парламент”, каза Делян Добрев, председател на енергийната комисия в България, който ръководи усилията за овладяване на Лукойл. Той е подал 18 предложения през последната година, за да ограничат влиянието на компанията, но повечето се провалиха.
Лукойл „успя да превърне икономическия си отпечатък в извънредно голям политически „ливъридж” чрез финансиране на медии и партии, каза Мартин Владимиров, експерт в Център за изследване на демокрацията. „Влиянието му върху българската политически и икономически елит е огромно.“
Това люшкане е „толкова голямо“ отчасти защото „българската държава не е способна на криза в
управлението на възможното внезапно спиране на доставките на суров петрол от Русия“, каза Илиян
Василев, бивш посланик на България в Русия, сега анализатор.
Рафинерията е „много важна, защото е най-големият доставчик на работни места и дава най-добрите заплати” в региона, каза кметът на Бургас Димитър Николов. В терминала за внос на петрол Росенец и в рафинерията работят 5000 души.
„За мен като кмет е важно рафинерията да работи, защото е част от икономическата сигурност на града“, каза той и добави, че затварянето му ще бъде „немислимо“.
Този икономически и енергиен отпечатък означава политическо влияние.
В исторически план Лукойл е разчитал и на местни проруски медии за подкрепа и политици, върху които влияе чрез местни посредници като купувачи на горива на едро, казва Василев.
В отговор на обвиненията базираната в Москва фирма посочи на POLITICO скорошно изявление, в което „отрича всякакви обвинения в политическа ангажираност“.
Зависимостта на България от руския суров петрол беше сред причините, за които страната лобира трудно за изключение от санкциите на ЕС срещу вноса на руски петрол — усилие подкрепено от целия политически спектър, включително от реформаторския премиер Кирил Петков.
Миналата година София получи единствената дерогация в ЕС за внос на суров петрол по море, макар и на няколко страни да беше разрешено да продължат да купуват петрол от тръбопроводи за ограничен период от време.
Точният чомек в преговорите с ЕС беше финансовият министър Асен Василев, който се закани наложи вето на пакета петролни санкции, освен ако София не получи изключение. Министерството на финансите отрече Василев да е лобирал от името на Лукойл.
Министерството твърди, че основната обосновка, използвана от Василев за осигуряване на дерогация на България беше, че рафинерията на Лукойл продава гориво на Украйна.
По-рано Петков каза пред Die Welt, дъщерно издание на POLITICO, че горивото, произведено в Нефтохим беше изпратено в Киев, като се твърди, че доставя повече от една трета от горивото за нуждите на Украйна в началото на войната миналата година.
Лукойл каза пред POLITICO, че е „международна частна компания без държава дял“ и отрече да има „действащи договори за доставка на петролни продукти за Украйна“.
Другият аргумент беше, че зависимостта на България от руския суров петрол успява икономически уязвими от ембарго и че сделката ще намали цените на горивата.
Министерството на финансите съобщи, че цените на дизела на дребно са паднали с повече от 20 процента през шестте месеци след началото на българската дерогация, но Владимиров отбелязва подобни спадове са се случили и в други страни от ЕС без подобни изключения.
Няма „абсолютно нито един аргумент тази дерогация да има за България“ тъй като не е довело до спад на цените на горивата за потребителите, каза Делян Добрев. Рафинерията може също работят без московския суров петрол, според мозъчния тръст Център за изследване на демокрацията.
В допълнение към противоречията Лукойл и неговите дъщерни дружества доставят гориво за отбраната на Русия, военното министерство, Черноморският флот и оръжейната индустрия, сочи доклад на разследващото издание Проект.
Високопоставен изпълнителен директор на дружеството е изправен пред санкции от Обединеното кралство и САЩ. Но влиянието на Москва в България е застрашено.
Въпреки че е исторически съюзник на Русия, София силно подкрепя Украйна във войната – чрез изпращане на оръжие и боеприпаси. Миналата година тя отхвърли исканията на Кремъл да плати внос на газ в рубли, което прави България първата страна от ЕС, откъсната от руските газови доставки.
Миналия месец българските депутати гласуваха за прекратяване на споразумение, което дава на Лукойл контрол над терминал за внос на суров петрол Росенец в Бургас.
През януари правителството каза, че фирмата ще трябва да започне да плаща местни данъци и за първи път парите отиват във фонд за енергийна сигурност. Но фирмата не е платила всичко, откакто е наложена тази мярка, според Добрев.
От Лукойл казаха за POLITICO: „Доколкото ни е известно, законодателството все още не е влязло в сила и не сме информирани от властите относно размера на тези данъци.”
Фирмата добави, че „винаги е изпълнявала изцяло своите отговорности“ по отношение на пристанище Росенец „и не вижда основания за прекратяването му“.
Проблемите на Лукойл вероятно ще нараснат след изтичането на дерогацията.
Добрев изчислява, че освобождаването е довело до скока на печалбите на Лукойл до 2 милиарда евро през България през последните 12 месеца, като данъчните приходи „използвани за финансиране режима на Путин“.
Но освен ако София не успее да получи друга дерогация, позицията на Лукойл в България вероятно ще се свие.
„Те са тук, защото са се възползвали от големи вратички в управлението и те генерираха много пари“, каза Владимиров. „Не мисля, че Лукойл има стимул да останат… защото вече няма да могат да генерират тези огромни печалби, добавя той.
