Именно служебното правителство на Радев тайно и експресно остави в сила концесията в полза на „Лукойл“, заявяват от коалицията в своя позиция
Риск за националната сигурност представлява отдаването на стратегически пристанищни обекти на чужди частни компании заради международни санкции. Твърденията на президента Радев, че държавата е неспособна да управлява именно пристанище Росенец, граничи с доброволен отказ от суверенитет и уронва доверието в държавните институции. Това написаха в позиция от ПП-ДБ след решението на президента да даде прекратената концесия на Конституционния съд.
Българският интерес е ключовите пристанища да се оперират от държавата, като всеки който иска да ги ползва, следва да заплаща такса, уточняват от коалицията и напомнят на Радев, че България е европейска парламентарна, а не президентска република.
На следващо място, като член на ЕС България е длъжна да прилага мерките срещу режима на Путин, които включват забрана за отдаване на концесия на стратегически национални ресурси на лица, установени в Русия. Припомняме, че именно служебното правителство, назначено от г-н Радев, отказа да се съобрази с тези мерки и без аргументи, тайно и експресно, остави в сила концесията в полза на Лукойл въпреки европейските санкции.
Няма как да става дума за прибързани действия на 49-ото НС, след като още през януари 2023 г. българският парламент след обстоен публичен дебат гласува законопроект със срок за прекратяване на концесията, който отново не бе спазен в продължение на месеци от служебните правителства, назначавани еднолично от президенството.
Призоваваме президенството, ПП „Възраждане“ и БСП да не прибягват до поредните опити за създаване на обществено напрежение чрез разпространяване на неверни твърдения за евентуално повишаване на цени и прекъсване на доставките. Ако разполагаха с такива данни, същите следва да бъдат представени през компетентните институции и да се направи истински анализ, а не да се говори като на площада. Именно поставянето на пристанище Росенец под държавен контрол би позволило държавата да определя такси според пазарната ситуация и да се грижи за интересите на българските граждани, без да се нарушава нормалното функциониране на рафинерията.
