Това ще е отчаян опит да предотвратят изборния си провал на 19 април
Служебни министри и проксито на ПП-ДБ – БОЕЦ, готвят провокация срещу Сарафов в отчаян опит да предотвратят изборния провал на 19 април, пише сайтът Епицентър.бг.
Целта е да бъде взривена държавата преди вота, така че ситуацията да обслужи „здравите сили“.
Когато министър на вътрешните работи на страна от Европейския съюз използва в своя публична изява думата „война“, това не е просто силен израз – това е предупреждение, което изисква вниманието да бъде заострено.
МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА Е МИНИСТЪР В ПРАВОВА ДЪРЖАВА?
Миналия четвъртък в пространно, наситено с внушения интервю по Нова телевизия, служебният МВР-министър Емил Дечев повдигна завесата над нещо, което в една правова държава би трябвало да е немислимо. Министърът, който няма и 40 дни на поста, без колебание призна, че „му минавало през главата“ да не допуска до кабинета и.ф. главен прокурор, а ако пък е там – да използва силите на МВР, което „можело много неща“, за да го изведе принудително. Това не бяха изпуснати реплики. Това е диагноза, институционална, политическа и морална!
Думите са на действащ силов министър и още по-страшното – на човек, който десетилетия е бил наказателен съдия и е решавал съдбите на подсъдими.
И въпреки тежестта на казаното реакция няма. Мълчание. А това мълчание е най-опасният симптом.
Като МВР-министър на Емил Дечев не просто не следва, недопустимо е дори да му минава през ум да коментира сложен юридически спор, какъвто е казусът за легитимността на настоящия обвинител №1. Спор, който вече е предмет на дело в Конституционния съд, а по инициатива на друг служебен министър, този на правосъдието, вероятно ще стигне и до Съда в Люксембург.
А че думите на Дечев не са случайни, се потвърждава от последвалите събития с почти хронологична прецизност. Само часове по-късно протестърът „на повикване“ Георги Георгиев от БОЕЦ отново поде кампания за нахлуване и блокиране на Съдебната палата в центъра на София.
Подобно на предходната „акция“, при която Георгиев първо се видя с Андрей Янкулов, а после се стигна до сблъсък със съдебната охрана пред кабинета на Борислав Сарафов, и сега анонсът за нова провокация се появи ден след среща в МВР между силовия министър и лидера на БОЕЦ.
Съвпадение или синхрон, който вече трудно може да бъде прикрит
Всичко това говори за очевидна координация в действията на представители на служебното правителство с проксита на ПП-ДБ в хода на предизборната кампания. Остава неясно само едно – Георги Георгиев ли ще предвожда МВР силите, или служебният министър ще се присъедини към хулиганско-вандалския натиск?
ДЕЧЕВ ДЕЙСТВА ПО ЧУЖД СЦЕНАРИЙ,
ГЮРОВ И ЯНКУЛОВ – ПРИБЛИЖЕНИ НА ГОШО БОЕЦА
Че Дечев действа по чужд сценарий, личи и от демонстративната „активност“ на МВР по изборите. Полицията обикаля страната и ежедневно осигурява медийна картина – задържани лихвари, акции, шум за публиката. Отчитат се стотици сигнали за изборна търговия, но удобно се премълчава, че те идват по списъци, спуснати от т.нар. „БГ елфи“, неформално прокси на съпредседателите на „Да, България“.
Затова не е изненадващо, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече открито говори за избори, провеждани с активната роля на МВР в полза на ПП-ДБ. И когато политическите обвинения започнат да съвпадат с фактите, това вече не е пропаганда, това е опасна тенденция.
Само за месец Дечев успя да „закрие“ разследването „Петрохан“, водещо към върховете на ПП-ДБ, включително столичния кмет Васил Терзиев, както и към широка мрежа от спонсори и свързани НПО структури, изграждащи цяла екосистема за влияние.
Директно участие в предизборната кампания взима и служебният вицепремиер и правосъден министър Андрей Янкулов. След като заля ВСС с искания за отстраняване на Сарафов, той продължава с настойчив, почти агитационен тон да обяснява колко нелегитимен бил и.ф. главен прокурор, като същевременно демонстрира избирателна слепота по отношение на далеч по-сериозния казус с легитимността на Андрей Гюров.
За Сарафов проблем има, казва Янкулов.
За Гюров няма, казва пак Янкулов.
И това въпреки становището на Генералния адвокат на Съда на ЕС, което ясно очертава възможността ВАС да го обяви за нелегитимен с всички правни и институционални последствия за държавата. Но както се казва – въпрос на конюнктура, не на принципи. Правото е превърнато в инструмент, а не в ценност.
Заради това никой не очаква Георги Георгиев да разпъне палатка пред „Дондуков“ 1, нито да замеря кабинета на Андрей Гюров с яйца, както е правил години наред, напълно безнаказано, срещу много други сгради – символи на държавността. Причините са ясни – Гошо Боеца винаги е бил удобно прикрито прокси на „добрите сили“, а и самият Гюров не крие близостта си с него, дори го прие миналата седмица в Министерския съвет.
ПРОВОКАЦИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ИЗБОРИТЕ
Организирането на провокация в навечерието на изборите не изисква ресурс, изисква сценарий, колкото и да е елементарен той. Достатъчни са 50–60 души, за да се представи това като „гражданско неподчинение“. Ролята на Гошо Боеца в оставащите дни до изборите е повече от ясна – провокации, опити за ескалация в Съдебната палата, вандализъм, при гарантирана институционална пасивност.
Янкулов – опит за разграничаване или застраховка срещу поемане на отговорност
В неделя се забеляза известно разграничаване на Андрей Янкулов от неговия колега Емил Дечев и от призивите на Георги Георгиев. „Усилията ми като министър на правосъдието не са да се саморазправя с г-н Сарафов, а да направим така, че да изправим системата – в прекия и преносен смисъл на думата. Докато преследваме конкретни лица, те само ще сменят имената си, но механизмът, който ги възпроизвежда, ще остане“, написа той.
Думи, които звучат добре, но идват късно, а и твърде удобно. По-вероятно е Янкулов да се опитва да се презастрахова. Защото евентуални вандалски прояви вътре в Съдебната палата, блокиране на входовете и възпрепятстване на достъпа на гражданите до правосъдие ще тежат пряко върху неговата институционална отговорност. Министърът на правосъдието не ръководи пряко съдебната охрана, но на негово подчинение е директорът на Главна дирекция „Охрана“.
Именно през тази управленска верига минава контролът върху сигурността на съдебните сгради. Следователно отговорността е политическа, институционална, дори може да се окаже и наказателна, но със сигурност – неизбежна, независимо от опитите за дистанциране.
ВЗЛОМ НА КАБИНЕТА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР – КРАЙ НА ДЪРЖАВНОСТТА
Взломяване на кабинета на главния прокурор не би било просто инцидент. Това би било действителен край на държавността и върховенството на правото.
След подобен атентат на разума, просто за всеки ще е ясно, че държава няма, а на власт са болшевишки орди от превратаджии. Но изглежда именно това е последният, много, наистина много отчаян ход за мобилизиране на електората на „добрите сили“ – търсене на напрежение вместо подкрепа, вдигане на шум вместо доверие, генериране на провокации вместо дебат за политики. И това има своето логично обяснение.
Макар социологията да дава трета позиция на ППДБ, усещането е за демобилизация, вътрешни конфликти и разпад на политическата енергия. Разломите между Асен Василев, Атанас Атанасов, Божидар Божанов и Ивайло Мирчев стават все по-видими и е много вероятно, въпреки „изборите с наше МВР“, ПП-ДБ да финишират дори след ДПС – НОВО НАЧАЛО.
Заради това двамата, смятани за най-близки до ПП-ДБ министри – Дечев и Янкулов, все по-очевидно излизат от ролята на служебни фигури и влизат в тази на активни политически играчи. Като все по-ясно се очертава една опасна логика: когато политическата слабост се задълбочи, насилието започва да изглежда като инструмент.
И ако този сценарий се реализира, изборите на 19 април няма да бъдат запомнени с резултата си, а с начина, по който са били компрометирани. Границата вече не е политическа, а цивилизационна.
