Протестиращите групи от публичния сектор според нея са „абсолютно доказателство за некадърно управление“
„Странно ще бъде, ако въобще по-дълго се закрепи управлението. Дори да намерят 121 гласа, за да се приеме актуализация на бюджета, трябва да се променят 22 закона, за да тръгне Планът за възстановяване. Те нямат спойката, нямат ясните цели, които си поставят, и верните хора, с които да ги постигнат.“ Това каза в интервю за БНР политологът проф. Милена Стефанова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Според нея не е добре да има нестабилност в кризите, но стабилност не виждаме и най-вероятно няма да я видим.
„Коалиции могат да се развалят и в това няма нищо странно. Още повече, че нашата четворна коалиция, абсолютно безпринципна, тръгна с единственото нещо, което я обединява – да изчегърта ГЕРБ от властта и да търси възможни начини да се бори с корупцията. Нищо друго. Това обаче не е достатъчно да единение на коалиция“, коментира проф. Стефанова в предаването „Хоризонт до обед“.
На практика нямаме нито управленска програма, нито законодателна програма, много грешки бяха допуснати, подчерта тя.
„Виждаме, че се подмятат какви ли не обвинения от едните към другите и обратно, без никакви доказателства на практика“, изтъкна политологът относно скандалите в управляващата коалиция.
„Изваждането на мръсните съдове от кухнята наяве на никого не носи полза. Това не е управление на държава в 21 век, не може да продължава така. Министър-председателят тропа по масата и казва – няма да строим, ще увеличим пенсиите. С тропане не става, става с планиране – средносрочно и дългосрочно.“
БСП няма да тръгне да напуска коалицията, мирясаха, допълни Стефанова.
По казуса със Северна Македония тя отбеляза, че „натискът е доста значителен“. „Тази тема ИТН я вдигна. Министър-председателят непрекъснато прехвърля отговорността на правителството върху Народното събрание, Народното събрание по този начин зацикля.“
Протестиращите групи от публичния сектор според нея са „абсолютно доказателство за некадърно управление“.
Прогнозите за предсрочните избори са най-рано есента, най-късно – с местните избори през 2023 г., обобщи проф. Милена Стефанова.
