Парламентът в подобни случаи трябва да се запознае с всички доказателства, които главният прокурор е представил с исканията си, посочи юристът
Парламентът се зае със законодателна дейност и тя е свързана с лицето Борислав Сарафов – желанието на голяма част от народните представители той да не бъде избран за главен прокурор. Това каза проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право, в ефира на „Денят започва“.
„Безспорно няма как да не свържем отсъствието на инициатива за снемането на имунитети, а засилване на желанието и бързина, с които се гледат законопроекти, които целят да предотвратят неговия избор“, посочи проф. Киров.
Попитан дали са конституционно издържани тези текстове, той заяви, че това няма никакво значение.
„От вносителите чухме редица коментари. Няма значение, че има съмнения за противоконституционност на част от текстовете, важно е ние да ги приемем, за да бъде предотвратен изборът. А по-нататък Конституционният съд може в рамките на шест месеца, една година, да обяви тези законови текстове, които бъдат приети, за противоконституционни“, коментира проф. Киров.
Относно исканията на прокуратурата за снемането на имунитети на някои народни представители той припомни, че те бяха направени отдавна.
„Голяма част от тях сами се отказаха от имунитета си“, припомни проф. Киров.
По думите му по този начин са дали възможност да бъдат извършени процесуално-следствени действия.
„По отношение на други, които не се отказаха от имунитета си, би трябвало да се извърши една конституционна процедура, която трябва Народното събрание да осъществи с инициатива, преди всичко от председателя на парламента“, каза проф. Киров.
Той посочи, че няма срок за това, защото парламентът в подобни случаи трябва да се запознае с всички доказателства, които главният прокурор е представил с исканията си. Проф. Киров посочи, че практиката е да бъде създадена парламентарна комисия или пък Комисията по правни въпроси да се заеме и да внесе предложение в Народното събрание.
