Македонските учени все повече втвърдяват позициите си, които са далеч от историческата истина, казва той
На последната среща на смесената българско-македонска комисия по историческите въпроси не е постигнат осезаем напредък в решаването на въпросите. Това заяви за БГНЕС членът на комисията проф. Кирил Топалов.
Участниците в нея са обсъждали през по-голямата част от времето протоколите от 14-ата и някои следващи срещи, а срещата в петък е 19-а поред.
„Поради това и аз и моите колеги изразихме становище, че е абсурдно да обсъждаме протоколи от миналата година. Препоръчахме в близко време след всяка среща протоколът да се приема в един разумен срок и едва тогава да се отива към нова среща“, заяви проф. Топалов.
Според него историците от РСМ проявяват познатата си неотстъпчивост и съзнателно бавене да се решават важните въпроси, защото очакват официална София да свали ветото и да започнат след един месец преговори за членство в Европейския съюз.
„Моето впечатление е, че те са твърдо убедени, че ще бъдат пуснати. А това все още далеч не е сигурно, че ще се случи, поне засега няма такива индикации, дори като че преобладават противоположните“, отсече проф. Топалов.
„В началото на нашата съвместна работа имахме големи надежди, че нашите колеги ще бъдат по-конструктивни, тъй като впечатлението ни бе, че познават добре историческите факти и ще проявяват по-голяма обективност“, каза българският учен. „Но за съжаление те като че все повече втвърдяват позициите си, които са далеч от историческата истина и сякаш все повече нямат желание да се реши какъвто и да било въпрос. Тъжно е, когато виждаш, че учените са готови да кажат на бялото черно, ако така им диктуват политическите позиции на управляващите“, каза историкът.
Той коментира и последните инициативи бележити български възрожденски дейци като Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович и други да бъдат представяни като „македонци“.
„Попитах колегите от РСМ има ли случай, в който някой от тези „македонски» възрожденци да е употребил думата «македонски» или „Македония“ вместо „български“. Няма такъв случай. Те винаги употребяват думата „български“, а идентичност върху лъжи не се гради, тя рухва много скоро“, категоричен е проф. Топалов и добавя: „Питам се, когато дойдат на моята възраст и настъпи времето на честните равносметки със себе си и с делата си, какво чувство ще изпитат – на удовлетворение от честно изминат научен път или на самопрезрение.“
