Имаме опит за прилагане на нов инструмент в управлението на парламентарната демокрация – предварителна окончателна присъда за бъдещо провинение
Диляна Ценова, „24 часа“
Миналата седмица в българската политика се е случило свръхестествено събитие, каквото сме виждали само в “Специален доклад” на Стивън Спилбърг: “Продължаваме промяната” са предвидили престъпление, което предстои да бъде извършено.
Научаваме за него на 28 ноември лично от Кирил Петков, който разкрива, че още в понеделник, цели три дни преди отказа на Даниел Лорер и Явор Божанков да гласуват в мнозинство с “Възраждане”, Изпълнителният съвет на партията му е взел “решение под условие” срещу бъдещите действия на двамата депутати.
Последващо заседание и гласуване не е имало, окончателно и единствено меродавно до ден днешен е пророческото решение от понеделник, чиято присъда е влязла в сила в правилния момент.
Взривила се е като бомба с таймер
Имаме опит за прилагане на нов инструмент в управлението на парламентарната демокрация. Предварителна окончателна присъда за бъдещо провинение! Феноменално! А казват, че феноменът е Пеевски.
Сензацията щеше да е по-бляскава, ако още в понеделник Кирил Петков бе пуснал във фейсбук и непоколебимата си позиция срещу злосторниците, но той спази сегашното време, като я написа след скандалното гласуване.
Съчинен очевидно под афект, изобилстващ от необясними твърдения и нелогични заключения, този текст от водача на “Промяната” затвърждава свръхестественото начало.
Петков уверява, че партията му високо цени плурализма по принцип, “но заемането на позиция, която променя посоката на страната и е срещу решението на групата, доведе до днешното решение”.
Коя е вярната посока на страната и как Лорер и Божанков я променят?
В политическата реторика изразът “посока на страната” е синоним на стратегическата ориентация, от която се очаква да носи просперитет, стабилност и сигурност.
Путин например казва на руснаците след петото му преизбиране за президент: “Вие потвърдихте, че посоката, в която върви страната ни, е правилна”. Без съмнение визира завоевателната война срещу Украйна, а не междуособиците в Кремъл.
Българските партии, членки и кандидат-членки на ЕНП, АЛДЕ и ПЕС, независимо от своите специфични различия единодушно подкрепят евро-атлантическата ни посока. Кирил Петков и другарите му правят точно обратното – в името на специфичните си приоритети настояват “градската десница” да се съюзи с путинската партия.
Ако онзиден Лорер и Божанков бяха дали послушно вота си за Силви Кирилов, щеше да е по-лесно да убедим света, че сме потомци на извънземни роботи, отколкото че в очакване да ни приемат в Шенген мнозинство от проевропейски сили и русофили с най-добро чувство и вяра в демократичните ценности е избрало председателя на парламента.
И освен това, че същата задружна компания се кани да промени Закона за съдебната власт и Закона за Сметната палата, а защо не и да излъчи редовно правителство.
“От наша гледна точка – пише Кирил Петков – този избор е особено важен заради властта на Пеевски и шансовете на Сарафов да бъде избран…
