Радев е кремълофил и не го е еня за българските интереси

0
437
русия
Снимка: архив

Според Сценария всички авторитети у нас, които могат да формират обществено мнение, различно от президентското, трябва да бъдат омърсени и низвергнати

Александър Йорданов Снимка: фейсбук

Александър Йорданов, фейсбук

НЕУДОБНИ ДУМИ: ЗА „ДЕ ЮРЕТО, „ДЕ ФАКТОТО” И СЦЕНАРИЯ

В петък сутринта информирах във „Фейсбук” моите приятели и неприятели, че на срещата на лидерите на държавите, членки на ЕС, в Брюксел, нашият президент Румен Радев е подкрепил предложението на германския канцлер Ангела Меркел за среща с руския президент Владимир Путин. Но повечето европейски държавни лидери са били против и така Радевият мерак е увиснал като мокър парцал на простор до „бельото” на фрау Меркел.

Но обръщам отново внимание на тази „случка”, защото фейсбукари ми възразиха, че написаното от мен не било вярно. Поизниза се обаче петъчният ден и споделената от мен информация стана новина дори за българските журналисти. Хъката-мъката, те също я потвърдиха. Потвърди я и Румен Радев.

Всъщност той не е изневерил на себе си и както е добре известно, винаги се е застъпвал за снемане на европейските санкции, наложени на лица и организации, приближени до руския президент и обслужващи политиката му, както и за приятелски отношения с режима в Кремъл.

Именно на президента Радев принадлежи подлото твърдение, направено през 2016 г., че Крим е „де юре украински, но де факто – руски”.

Голям „умник”, който често говори за „върховенство на закона”, но по отношение на Русия вместо него предпочита „де фактото”. Затова и не трябва да изненадва, че неговите служебни министри я карат през просото. Когато им отърва, пренебрегват и „де юрето”, и „де фактото”. Или така ги нагаждат (с „брачен договор”!), че един министър се оказа много голям къщовник и спестовник, както „де юре”, така и „де факто”.

Румен Радев е кремълофил, което ще рече, че не го е еня за българските интереси. Той е загрижен за добруването на руската власт и на „братската дружба” с нея. Нещо повече. Както заяви преди години в предаването „Свободна зона” на покойния Георги Коритаров генерал Леонид Решетников – дългогодишен ръководител на Информационното направление в Службата за външно разузнаване на Руската федерация и водещ на направлението за България: „

Румен Радев може да изиграе забележителна роля като инструмент за излизането на България от НАТО и ЕС”. Точна характеристика. До излизане едва ли ще се стигне, но каква е целта? Тя е трайна политическа дестабилизация на България, хаос в отношенията между институциите, принизяване ролята на парламента и създаване на условия за смяна на конституционното ни устройство – преминаване от парламентарна към президентска република.

Разчита се, че тогава телефонът за връзка с Кремъл ще бъде директен, без посредници и без необходимост от руски шпиони. Разчита се, че една такава промяна у нас

ще разшири възможностите на Москва за влияние в България и в региона на Югоизточна Европа.

И ще гарантира за дълго време глас в полза на „сътрудничеството” с Кремъл в Европейския съюз. Последните предложения на Радев за сваляне на санкците за Русия, както и настояването му за среща на европейските лидери с владетеля на Кремъл, са част от този Сценарий. Това обяснява защо бяха „изчегъртани” неудобни за него служители на службите за сигурност. Затова е атакуван и главният прокурор Иван Гешев, който, преследвайки организираната престъпност у нас, логично настъпи и ботуша на руските интереси. Затова бяха атакувани по най-долнопробен начин от радевисти ярки личности и професионалисти като професорите Мутафчийски, Кантарджиев, Балтов и др.

Според Сценария всички авторитети у нас, които могат да формират обществено мнение различно от президентското, трябва да бъдат омърсени и низвергнати. Да се затворят медиите за тях. Това предвижда Сценария, епизод от който бе „десантът в Росенец”, т.е. очакването на „Демократична България” партията на Доган да подкрепи бъдещото прорадевско правителство на страната. Част от Сценария бе и „Отровното трио”, а масовката и досега я дават феновете на чорбаджията Божков, и на шоумена Трифонов.

Политиката, която води Румен Радев допада на БСП и „Има такъв народ”, на „Демократична България” и „Изправи се, мутри вън!”, както и на още няколко по-ситни русофилски партии като „Възраждане” и „АБВ”. ДПС има „заслуга” за избирането на Румен Радев за президент. Ако сте проследили изявленията през годините на „почетния председател” на тази либерална партия, то не може да не сте констатирали, че и той си пада кремълофил. Лидерите на всички тези партии са като президента ни майстори на „де юрето” и на „де фактото”. Особено на имотното „де юре” и на имотното „де факто”.

Да бъдеш българофил в България стана неудобно и нежелано „статукво“.

Затова пък русофилът и кремълофилът са отново на мода. При тях всичко българско и родно, което би трябвало да любят, тачат и милеят, е подтиснато от чуждото, руското, кремълското. Но аз съм убеден, че всеки нашенец, който познава Русия или се е сблъсквал поне за кратко с руската действителност – политическа и икономическа, не може да бъде русофил. Такива могат да бъдат само лица, които не познават Русия и я възприемат единствено чрез кремълската пропаганда, която някои бездарни български журналисти и политици безкритично повтарят.

В кошера на тази пропаганда Русия е винаги „велика”, а нашата страна е смалена до „една човешка длан”. На Русия ние трява да сме вечно благодарни и да приемаме за „братска помощ” всяка гадост, която тя ни е пробутвала през годините – в политиката, икономиката, че и в културата дори. Помним съветския тъпанарски социалистически реализъм, нали? Но за руските мискинлъци спрямо отечеството ни подробно съм разказал в книгата си „Патриотични уроци”(2019), която продължава да се радва на добър читателски интерес. А за агресията на съвременна Русия срещу Украйна написах книгата „Украински записки”, която издадох миналата година и която „де факто” опровергава „де фактото” на Румен Радев и неговата русофилска компания.

Наближиха изборите за 46 Народно събрание. И въпросът е: ще даде ли нашият народ властта на лица, филещи чуждо отечество.

Защото е ясно, че ако им я даде, то те ще управляват България в интерес на своята „любов“. И не казвам нищо по-различно от това, което още преди век и половина са ни оставили като предупреждение и послание нашите велики възрожденски просветители и революционери. Говорили са ни те за опасностите, идващи за България от Русия, но явно е, че и днес има нашенци, които не се вслушват в завещаното от Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, Захари Стоянов.

България трябва да се управлява от българофили. Това е единственият начин да бъдем „равни с другите европейски народи“, както е мечтал още Васил Левски. С русофилство до такова равенство няма да стигнем. А един от ключовите символи на европейската идентичност е еврото – приемането ни в еврозоната. Благодарение на последното редовно българско правителство, това на премиера Борисов, България получи реален шанс за такава идентичност.

А приказките на „Демократична България” за свобода и модернизация са шменти капели, защото се предвижда да се случат в съгласие с русофилските партии, а това е нонсенс. Сценарият, който се играе днес у нас, не предвижда нито свобода, нито модернизация, защото е писан в Москва. В свободни и модернизирани държави Русия влияние няма.

Сценарият предвижда зависимост и стоене в блатото на руската зона на влияние.

Той предвижда народът ни сам да си надене ярема на едноличната президентска власт, да харесва правителства от типа на служебното днес, т.е. инструмент за употреба с „проверени и доверени” кадри.

Българският държавен глава настоява европейските лидери да се срещнат и да си побъбрят с Владимир Путин, да обсъдят с него „де юрето” и „де фактото”, санкциите да снемат, сътрудничеството да развият и да забравят за истината с кого разговарят. А настоява Радев да се разговаря с авторитарен лидер, който е нарушил многократно „върховенството на закона” и който продължава да води открита хибридна война срещу нашия европейски свят, т.е. и срещу България.

Мрачен е Сценария за България. Но има и добра новина. И тя е, че наесен ще имаме възможност да докажем своето българофилство, като отстраним от президентската институция кремълофилството. Същото можем да сторим и по-рано, само след две седмици, на 11 юли, ако гласуваме правилно на парламентарните избори. Защото, както гласуваме, така и ще живеем. И запомнете: аз винаги гласувам правилно.