Всяко забавяне е в разрез с интересите на България и на българските граждани
Диана Дамянова, фейсбук
И НА МЕН ЛИ МИ СЕ ПРИВИЖДА ПЕЕВСКИ И ТОЙ „В СТАЯТА ЛИ Е“
Тази сутрин гостувах на двамата прекрасни водещи на сутрешния блок на БНТ.
В един момент Христина ме попита, дали е възможно евентуалния купувач на Лукоил да е Пеевски и аз я посъветвах да хвърли тази възможност в кошчето за боклук.
По-късно в медийни публикации въпросът на Христина беше изписан като възможно ли е купувачът да е БЕХ. Изгледах предаването и да, това е въпросът на Христина, който на мен ми се е причул като Пеевски /Можете ли да се сетите защо/.
Моят отговор обаче е на това, което ми се е счуло и от своя страна е в пълно противоречие с изразеното по-рано от мен становище, че държавата е възможен, но надявам се, временен купувач на рафинерията.
За което причуване, моля за извинение, първо Христина, после и евентуални зрители, които съм подвела.
Категорично мисля, че действията на правителството са напълно адекватни и търсят решение на проблем, който след 21-и може и да не може да бъде решен, ако се наложи рафинерията да спре работа, а хората от комплекса Лукойл да се окажат на борсата.
Не мисля, че тези действия са закъснели, защото едва ли има някой, който е можел да предположи наложените санкции на Лукойл и да действа преди това.
Но оттук нататък всяко забавяне е в разрез с интересите на България и на българските граждани.
Хаосът, който може да бъде предизвикан от спирането на работата на рафинерията, е много, много нежелан.
В този смисъл, буди огромно съмнение и тревога бездействието на президента, който въпреки че знае, че часовникът тиктака стремглаво в една посока, вече трети ден не ратифицира закона.
Това бавене, вероятно /и слава богу/ няма да доведе до парализа на правителствените действия, но със сигурност показват, че интересът, който с бездействието си Радев защитава, в никакъв случай не е националният.
Не ми се иска да развивам повече апокалиптични картини, произтичащи от евентуалното спиране на рафинерията, затова ще спра дотук.
