Той получи подкрепа и от здравната комисия и комисията по труда и социалната политика
С 14 гласа „за“, 6 против“ и без „въздържали се“ бюджетната комисия подкрепи проекта за бюджет на финансовия министър Теменужка Петкова. Той получи подкрепа и от здравна комисия и комисията по труда и социалната политика.
Изненада в гласуването бяха гласовете „за“ от „ДПС- Ново начало“. Йордан Цонев обясни, че подкрепят последния бюджет в левове, следващите ще бъдат в евро.
В последния вариант на проекта за финансите на държавата, разходите са свити до 40% от БВП и така е спазен Законът за публичните финанси. В разходната част не се включват разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, както и националното съфинансиране по тях.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за всяка година от тази до 2028 г. е дефицит, който ще намалява от 3% сега до 2,2% от БВП. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2025 г. трябва да бъде 4,5 млрд. лв., колкото бе на същата дата миналата година.
Промяна от предходния вариант има в лимитите за нов дълг.
В първоначалния вариант за тази година бе записан нов дълг за 16,9 млрд. лв. В последния вариант, одобрен от комисиите размерът му вече е 18,9 млрд. лв. До 2028 г. се предвижда той да расте съответно: до 61,7 млрд. лв. или 28,6% от БВП тази година, до 72,4 млрд. лв., което е 31,9% от БВП догодина. Така през 2028 г. дългът ще достигне рекордните 88,9 млрд. лв. или 36,0% от БВП.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и доходите на земеделските стопани се увеличава от 1 април 2025 г. на 1077 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. – 4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.
Основните критики на опозицията бяха – увеличаването на дълга и замразените заплати и социални плащания. Асен Василев от ПП поиска отговор за какво, освен за рефинарсиране и покриване на дефицит ще се използват парите от новия дълг. При планиран дефицит от 6,4 млрд. лв., рефинансиране на стари задължения за 3,7 млрд. лв. и структурни заеми от 1,46 млрд. лв., т.е. общо 11,56 млрд. лв., защо таванът е увеличен с 2 млрд. лв. и за какво ще бъдат използвани, попита Василев.
Според министър Петкова планът е да се капитализират държавни дружества и да се правят жизнено важни инвестиции. „Имаме много сериозно раздуване на разходите в този бюджет и причините за това са политически, а не икономически“, каза Василев. Той добави още, че ръст от 33% на приходите от ДДС е нереалистичен и това поставя изпълнението на бюджета под въпрос. Василев илюстрира аргумента си така: „Разходите на ниво консолидирана фискална програма през 2021 г. са 54 млрд. лв., през 2024 г. са 78 млрд. лв., което означава, че те растат средно с 8 млрд. на година, но това, което се предлага за една година разходите да нараснат с 18 млрд. лв.“ Василев настоя за отговор и на въпроса защо са замразени някои доходи и социални плащания в тригодишната прогноза.
Мартин Димитров от ДБ заяви, че позицията на партията е не само против това „в тези трудни времена България предприема рекорден ръст на разходите, какъвто не е правен в новата българска история, а и отмяната на по-високия праг за регистрация по ДДС“.
„Компенсации за бизнеса ще има. Вие знаете, че процедурата е свързана с решение на Министерски съвет. Разбира се, че ще подкрепим бизнеса в тази ситуация“, заяви министър Теменужка Петкова в отговор на въпрос ще има ли компенсации за бизнеса заради скъпия ток, зададен от Венко Сабрутев от ПП.
Източник: 24 часа
