Някои коментатор/к/и се отнасят към служебния кабинет, както навремето феновете са се отнасяли към „Бийтълс“
Петър Волгин, фейсбук
Силно съм озадачен от аплодисментите, преминаващи в нестихващи овации, както се казваше при соца, с които се съпровождат действията на служебното правителство. Имам чувството, че някои коментатор/к/и се отнасят към служебния кабинет, както навремето феновете са се отнасяли към „Бийтълс“. Само сутиени не са почнали да хвърлят към министрите.
Аууу, колко прекрасно работят – пищят анализатор/к/ите – ама защо не продължат още някой и друг месец, ама не може ли още половин година, ама защо са ни избори, вижте тези колко са готини и ангелоподобни, я да продължат да си управляват до края на света…
Подобно отношение показва дълбоко неразбиране на демократичния процес. Едно е да управляваш, когато си отговорен само пред себе си, а съвсем друго, когато си длъжен да се съобразяваш с кого ли не – с партията, която те е направила министър, с коалицията, от която си министър, с парламента, който е гласувал да бъдеш министър.
Така че всички тези ангелоподобни персонажи, които предизвикват такава възхита, съвсем няма да изглеждат така, ако трябва да се съобразяват с изброените по-горе фактори. Струва ми се, че е добре да попрестанем малко с фенското отношение. Вярно е, че политика предизвиква силни емоции, но все пак разумът в този случай е за предпочитане.
