Малко вероятно е да покрием критериите за еврозоната до 2024 г., скептичен е бившият финансов министър
По-добрата алтернатива днес за България е да има редовен кабинет – и за новия бюджет, и за еврозоната, и за Шенген, а и за Плана за възстановяване. Ако третият мандат отиде при „Български възход“, това може да се случи, ако попадне в ръцете на ДБ обаче – едва ли. Това заяви пред Би Ти Ви бившият финансов министър Симеон Дянков.
„Промяната“ държи твърд ляв курс, те бяха център-ляво и сега се състезават с БСП. От тази гледна точка такъв кабинет би трябвало да включи ДБ, които обаче по-скоро гледат към местните избори, дали могат да вземат София, Варна, Пловдив… И ако влязат в такъв кабинет, шансовете им са по-малки.
Големите системни партии ГЕРБ, БСП, ДПС имат интерес да се фокусират върху местните избори, ПП и ДБ – не, каза още Дянков.
Очаквам да продължим с двуцифрена инфлация поне до есента на 2023 г., прогнозира още Дянков.
В края на декември ЕЦБ излезе с много рязко изявление, че ще увеличава лихвения процент, което ще вдигне процента на лихвите на всички кредити у нас от февруари-март. „България тръгна от 20% инфлация през септември миналата година, така че има още много да се направи, за да се стигне до едноцифрена инфлация“, заяви Дянков. „Вярно е, че процесът тръгна надолу ноември-декември, но трябва да сравняваме с други страни. Инфлацията в САЩ стигна 6% през декември – нещо, за което можем да си мечтаем да постигнем през 2024 г., каза още той. Затова е важно дали у нас инфрлацията намалява с темпа на тази в еврозоната. Отговорът според него е по-скоро не.
Лихвените проценти на кредитите зависят от тези на ЕЦБ, така че от февруари у нас лихвите по кредити ще се увеличат с 2,5%.
Много малко вероятно е да покрием критериите за еврозоната и да влезем в нея след 11 месеца, прогнозира още финансистът. Инфлацията у нас е над 5 процентни пункта от необходимата за влизане в еврозоната. Според него служебното правителство е успяло доста да намали дефицита в последните месеци, явно не е било разточително през декември, когато всички харчат. Но на нас ни трябва редовно правителство, нямаме редовен бюджет, трудно ще караме със сегашния, коментира още Дянков. По думите му със сегашния няма как да влезем в еврозоната, не можем да си позволим нещата, които вече са обещани от парламента.
На въпрос трябва ли България да приеме еврото, като гледаме Хърватия, където цените на основни хранителни стоки се вдигнаха със 7 до 19% след като прие еврото, Дянков отговори:“ Ние сме във валутен борд от много години, а Хърватия не, затова в момента, в който те влязоха в еврозоната, цените се промениха.
Проблем при нас би било при приемане на еврото, че много от хората у нас държат спестяванията си в левове и може да станат спекулации в кои банки и по кой курс може да се превърнат в евро“. Според Дянков този бъдещ проблем въобще не е дискутиран у нас и БНБ и Министерството на финансите трябва да го направят.
Намалението на ДДС от вече няколко правителства е много популистко и е грешен ход. Обратното – умен ход е повишаването на минималната работна заплата, защото е превантивен ход, парламентът би я повишил в стойности, които бюджетът не може да покрие.
Промяната в Плана за развитие е добра идея, според Дянков. В него например нереалистично бе заложен строеж на огромен завод за батерии, за което трябваха 6-7 години. Според бившия министър в този план трябва да бъдат заложени проекти, инвестициите от които остават в България.
За спецакцията срещу фирма, която се занимава с криптовалути и с оборот от 94 милиарда, Дянков коментира, че преходът от крипто- към реална валута не може да стане без политическо посредничество или по-точно без държавна административна намеса. Според него 8-9 милиарда истински пари липсват.
