Колко още доказателства трябва да има за това, че тези хора са лъжци, некадърници и трябва да се махат от управлението на държавата?
Слави Трифонов, фейсбук
Кой ли бе казал:
“Добър вечер, уважаеми зрители.
Спите ли?
Поздравявам майките на нашите ръководители.
До вчерашни мухльовци, а днеска дупета.“
Сега ще стане въпрос за едни вчерашни и днескашни хора – Кирил Петков и Асен Василев. Миналата седмица Кирил Петков даде последователно две интервюта за телевизия – Евроком. Говори пред Люба Кулезич и пред бившия кадър на Държавна сигурност и днешен… да речем журналист – Веселин Дремджиев.
И там, Кирил Петков, понеже е ужасно умен, даде информация за богатството на своя приятел, колега и партньор, Асен Василев. Цитирам: „Асен Василев правеше милиони, МИЛИОНИ, преди да влезе в политиката“ – край на цитата.
Прекрасно. Човекът, министърът (още от времената на Марин Райков по времето на ГЕРБ), финансистът, фирмаджията (съден от всичките си партньори и съдружници), Асен Василев, има пари. Милионер. Това е добре. Нека да има. Обаче, според декларацията пред КПКОНПИ, подадена от самия Асен Василев… пари няма. Има само 74 хиляди и 32 лева.
И тук, извън шегата и иронията идва въпросът: „Къде са милионите направени от Асен Василев?“
Този въпрос си го задавам аз, но не и българските журналисти. И по-конкретно, тези от големите медии – БТВ, НОВА ТВ, БНТ, както и онези от шумните, умнокрасиви сайтове – Капитали, Медиапули, КлубЗетове и техните Дневници…
И така, въпросът е – къде са милионите на Василев?
Отговор А:
– В ония две офшорки, които твърди, че ги няма, пък търговския регистър твърди, че ги има (твърде тъпо, но е много вероятно).
Отговор Б:
– Изиграл ги е на ротативки (затова промениха закона за хазарта).
Отговор В:
– Похарчил ги е по Наско (бившият министър на културата) за пуловер на СПА в Хисаря.
Отговор Г:
– Милионите са си при него, в дюшека, вместо мемори пяна (КПКОНПИ и НАП знаят, но се правят, че не знаят).
Ако тези въпроси ви звучат като в играта „Стани Богат“, да напомня, че там има жокер – „Обади се на приятел“, но в случая, приятелят се обади без някой да е го питал и… 50 на 50 прецака нещата.
А сега нещо сериозно.
Цялата псевдо-журналистическа гилдия се занимаваше, с огромен интерес и любопитство, с моята декларация.
Искам да попитам: „А тая, на Асен, не ви ли е интересна?“
Е, аз задоволих вашия интерес, сега вие ще задоволите ли обществения интерес за милионите на Асен?
Всъщност, дали си играем на въпроси и отговори, дали ще казваме истини или лъжи, истината е една единствена – колко още доказателства трябва да има за това, че тези хора са лъжци, некадърници и трябва да се махат от управлението на държавата?
