Това политическо недоразумение компрометира за дълги години напред надеждата в младите, казва писателят
Ако 2022 година беше пиеса, тя щеше да се казва „Войната, която върна часовниците два века назад”. Това казва в интервю за „24 часа“ големият драматург, поет и писател Стефан Цанев.
Той разказва, че най-голямо отчаяние в него през последната година е предизвикал „Кирил Петков, разбира се“.
„Това политическо недоразумение компрометира за дълги години напред надеждата в младите. Аз бях един от хората, които постоянно повтаряха, че България ще се оправи, когато младите вземат властта и застанат начело на държавата. Сега, след управлението на Кирил Петков, как да си отворя устата и да изрека такива думи“, чуди се Цанев.
Драматургът не вярва, че е възможно да има правителство в сегашния парламент.
„Защото поотделно те са слаби, за да вземат властта самостоятелно. Заедно не искат, защото са прекалено лакоми и не искат да делят с някого плячката. Милионите от Евросъюза са допълнителна кървава стръв. Знаете ли, чак ме е срам да коментирам това“, признава той.
По отношение на недопускането в Шенген Стефан Цанев не крие разочарование, но и не съди Австрия и Нидерландия за решението им да ни кажат „не“.
„Ако си представим, че държавите в Европейския съюз сме едно голямо семейство, живеещо в хубава къща с голям двор, и ако един член от това семейство няма право свободно да влиза в къщата и свободно да се разхожда из двора – трябва да се запитаме защо. Или защото краде, или защото е мръсен, или защото е болен от опасна заразна болест. … Нека се опитаме сами да се погледнем отстрани какво представляваме като държава. Пак си представете, че минавате край един дом и чувате отвътре всичките ругатни и хули, всичките обвинения, заплахи и обиди, целия словесен бълвоч, с който се залива взаимно нашият политически елит – какво ще си помислите за този дом? Ние сами си рисуваме автопортрета, не са виновни чужденците, че се отвращават“, обобщава метафорично драматургът.
Той се страхува, че в страната тече бавен процес на „пълзящ преврат“.
„Как се варят живи жаби. Ако ги хвърлите в котлето с гореща вода, те с крясък ще изскочат от котлето, за да се спасят. Ако обаче ги поставите в котле с хладка вода и започнете да загрявате бавно водата, те бавно и постепенно ще се адаптират към повишаващата се температура, ще се адаптират, ще се адаптират… и накрая няма да разберат, че са се сварили. Така е и с народите. Ако им наложиш изведнъж диктатура – ще скочат! Ако обаче например си президент и трябва да назначиш свое служебно правителство и ако вместо да управлява два месеца, както си му е редът, ти го оставиш да управлява три месеца, народът няма да скочи, а ще си рече: „Е, хайде сега, няма да правим въпрос за един месец…”.
После президентът решава следващото негово служебно правителство да управлява четири месеца. Народът пак си казва: „Е, хайде и сега от нас да мине…”. Служебното правителство на Стефан Янев управлява общо 7 месеца. Народът си рече: “Е, какво чак толкова, хайде пак от нас да мине…”. Тоест народът постепенно взе да се адаптира. Следващото служебно правителство на президента, начело с Гълъб Донев, управлява вече 5 месеца и, както изглежда, ще управлява още два-три месеца, народът, както виждате, нищо не казва, защото май съвсем се е адаптирал. След което президентът вече може спокойно да нареди следващото негово служебно правителство да управлява цяла година, ако ще и две, защото знае, че народът се е адаптирал и нищо няма да рече…
Нататък президентът може да управлява колкото си иска – народът, като сварените жабоци, така ще се е адаптирал, че няма да разбере кога и как са го сварили в котлето на диктатурата. Ако мислите, че това са поетически фантазии – погледнете на север великия руски народ, който бе адаптиран за 20 години“, страхува се той.
