За мен остава истинска загадка защо и как Божанков влиза в парламента и е зачислен към инвентара
Калина Андролова, фейсбук
Гледам как българският парламент отново е терен за предизборна кампания. Интересен сблъсък се води от трибуната на Народното събрание. За или против референдум дали България да е член на Еврозоната.
Явор Божанков е човек с такова излъчване, че отблъсква всякакви избиратели, слушатели, зрители и последователи, както и партийни членове на партиите, чиито представител е в българския парламент. Честно казано не съм сигурна, че някой от редиците на ПП, „ДА България“, ДСБ и др. изобщо уважава този персонаж, въпреки че риториката му тече в тяхна полза. За мен остава истинска загадка защо и как Божанков влиза в парламента и е зачислен към инвентара. Не мисля, че е въпрос само на пари. А на някакъв вербовъчен детерминизъм, свързан с рефлексивно управление на вроденото слугинско желание да изпълняваш задачки, за да се изкачваш по стълбички нагоре към властови висоти. Няма значение БСП ли е, ПП/ДБ ли е, има значение задължителното ти попадане в парламента. Пък, че била пълна противоположност идейната кутия на тези формации, много важно! Дребно величие, битово добруване, хранене на суетата – най-добрата връзка за рефлексивно дърпане на конци.
Налице е желанието на Ганьо да се вдига по управленските височини. „Сега чувайте ме: министърът иска аз непременно да бъда депутат. Ти, Гочоолу, искаш ли?“ Тааа, ходи Божанков до САЩ (да го сметнат психолозите) и като се върна, стана с една педя по-висок и даже май и по-умен. Някакво хапче за поумняване ли пи там, не знам. Но хората отвъд океана, ако не друго, поне му запазиха място в скръбната коалиция ПП/ДБ, че да прави изявления в парламента и да громи русофилщината по нашите ширини. Ще рециклира русофилите (първоначалните си избиратели!) в България, ще ги направи да разбират от „европейския път на страната ни“.
Все пак, когато Божанков говори по един велик начин за политика от трибуната на Народното събрание, малко се смущавам и даже зяпвам. Кариеризмът също има тенденция да подкопава демокрацията и най-вече меритокрацията, която е фундаментът на демократичния просперитет. Защото кариеризмът търси други механизми и основания за движение нагоре, заобикаля класическите предимства, необходими за човешкия успех – като знания, талант и човешко достойнство в поведението, независимо от целите…
