Никога за тези трийсет години не е имало кандидат за висока държавно-административна или политическа позиция, който да е бил по-свързан семейно-държавно-исторически с ДС
Калина Андролова, фейсбук
Кирил Петков е много готин. Обичам точно той да говори, че нацията трябва да е образована. Обичам да прави „тънки превръзки“, които само великолепно образовани хора могат да схванат! Върна се от САЩ и взе кампанията в свои ръце – общност, отбор, сглобяване, веселяшки оптимизъм, готови са да спечелят, ченгеджийските номера нямат шанс и пр.
Кирил Петков е най-добрата емблема на кампанията на ПП-тата. Активен, иновативен, ама много иновативен, обратнопропорционален на действителността. Абе, забавлява ме. Винаги въвежда огромни празноти, върху които твърдо стъпва, за да подскочи нагоре. Остава някъде във въздуха, после пада със страшен трясък, но го изправят някакви невидими точно „ченгеджийски номера“ (една алчна група спонсори) и съвсем скоро всичко се повтаря (до последната превръзка).
Гледах скоро и някакво интервю с Васил Терзиев, който казва, че не всяка структура на ДС била мракобесна. Колкото повече говори този човек, по-лошо става. Объркано безредие и шумово смущение. Възможно е да е добър в работата, с която се занимава, вероятно е така, но този човек за политик не става. Терзиев много ми прилича на Кирил Петков, порой от фантасмагории-клишета.
Всъщност никога за тези трийсет години не е имало кандидат за висока държавно-административна или политическа позиция, който да е бил по-свързан семейно-държавно-исторически с ДС от Васил Терзиев. Имало е хора, които са били офицери и чиито родители са били офицери от секретните служби на комунистическа България. Имало е хора, на които само бащата или майката са били част от ДС, а синчето или дъщеричката са били само привилегировани. Но не е имало кандидат, на когото целият род да е във висшия ръководен състав на ДС и който да е изведен с фанфари в публичното пространство именно от най-непримиримата към комунизма и ДС прослойка, НПО-мрежите и кръговете около „Капитал“.
Този парадокс, този виц, това смазващо несъответствие сразява съзнанието на всеки човек, който е нормален наблюдател на ситуацията в България. Това наистина звучи немислимо и, признавам си, е свръхвъздействащо. Мисля, че войната в Украйна изостри нуждата от политическо разсъбличане и истеризира истината, че целият преход от комунизъм към уж пазарна икономика беше страшно фалшив от морална и антикомунистическа чистофайна гледна точка.
Последното прегрупиране през Терзиев мина всяка граница на приличието. Но дори това не е най-лошото. Макар че е поразително по своите параметри. Най-лошото е, че човекът не става! Личи му по плоските фрази, които употребява, когато говори по политически и градоустройствени теми. Аман от бройлер-машината на ПП! Чуете ли някога, че ПП предлагат човек, бягайте далеч. Ще има нещо несглобено в него, някаква тежка асиметрия между успешност, от една страна, и ментална височина и смислено съдържание, от друга страна. Всяко предложение на ПП е човек-тайна, определена като хистерично съдържание от детството, някакъв особняк, който най-малкото говори в обратен словоред.
И накрая за капак, редакторите по сайтовете, като сваляли интервюто на Терзиев написали БангладеЖ с буквата „ж“. Направо е за окайване тази държава. Може би някакви по-велики от България сили, които си разделят света, са решили да я ликвидират за кратко време. Достатъчно е да гледаш едно-единствено интервю с Васил Терзиев, за да приключиш с него. Човек не е просто организъм, просто тяло, просто създател и продавач на някакъв бизнес. Човек трябва да разбира къде отива, защо отива там, и може ли да се справи наистина. Когато става дума за ДС в такава степен на тясна свързаност, семейството не е просто линия, случайност, от която можеш да се отърсиш и да кажеш: не съм „виновен“, че баща ми е бил офицер от комунистическите служби, аз съм свободен човек. В случая имаме органична, фиксирана семейна същност, семейството тук е вектор на историчност, на съвкупен образ, на еманация на комунистическия режим, при Терзиев априори имаме максимум солидарност по линия на семейството, тя е задължителна, тя не зависи от него.
Сега се опитват тези от десницата да обясняват и да се оправдават, че издигането на Терзиев било много умен трик – иначе нямало да спечелят столицата. А така ДС-арите и техните близки, БСП-то и пр. също щели да гласуват. Това, видите ли, било страшно успешен номер! УМЕН ТРИК, ОБАЧЕ ЗА КОГО?! Ами кажете истината на избирателите си – никога не сме били против ДС, просто бяхме другата страна на една и съща монета, назначиха ни да борим комунистите само театрално, да вдигаме шум, да излъжем избирателите и западния фактор, че нещо се променя във властовата тъкан на тази бивша комунистическа държава, но нищо никога не променихме. Просто залагането е на много коне, сини, червени, жълти, на точки или на райета, но все наши.
Казано с философска терминология, действителността е такава, каквато командващият посочи, че е! Защото имаме организираща материя, която произвежда различни по вид форми, но с едно и също съдържание, което съхранява генетичния ред – винаги са на власт онези, които винаги са били на власт.
