Та, чудя се при Кирил медицински проблем ли е, педагогически ли е, софтуерен ли е, пазарен ли е
Калина Андролова, фейсбук
Този човек ми звучи инфантилно. Направо е плашещо, когато говори за сложни неща по този детски начин, военни стратегии, опасности, цени, атомни централи, спиране на газа и пр.
Твърдоглавото фукане непрекъснато колко много и хубаво се справят е шокиращо. Няма умен човек на света, който да не знае, че нищо не знае. Ако мога да перифразирам. А това със „събирането“ на хора от чужбина е отново някаква пуберска история.
А антидот за някои неща, които може да се окажат грешки, ще има ли?! Има нещо типично маркетингово в поведението на Кирил, някакъв продуктов образ е той, роден от заблуждения и фантазии. Като че ли всичко се развива на пясъчника, някакъв детски вариант на държавица, поизцапани малчугани си играят на правителство и опитват да говорят като „големите“. Имам чувството, че Кирил Петков може би наистина иска да направи нещо добро, но преди това трябва да напусне пясъчника, да отиде на училище, да прочете класиците, да бъде студент, после да поработи малко, да влезе в политиката, изобщо да порасне. Говори така, сякаш е пропуснал всичко това.
Луцилий не е срещнал своя Сенека. А, да припомня, Сенека казва нещо наистина много интересно, има дълбока истина в това: „Никой не е достатъчно силен, за да се освободи сам от състоянието на stultitia.“ (от лат., глупост). Та, чудя се при Кирил, медицински проблем ли е, педагогически ли е, софтуерен ли е, пазарен ли е, но има нещо от детския спектър…
