Трите условия на обвиняемия за „Хемус“, за да даде обяснения

0
4783
Борислав Колев Снимка: 24 часа

Едното е прокуратурата да приеме, че той случайно, неумишлено е участвал в схема за пране на 53 млн. лв., и да го оневини за престъпление, което се наказва с 5 до 15 г. затвор

Невелин Ганчев

Три условия поставил на прокуратурата чрез адвоката си 42-годишният Борислав Колев, обвиняем по аферата „Хемус“, за да съдейства на разследването и да даде обяснения. Едното от тях било обвинението да разреши на бившия данъчен да замине в чужбина на европейското по футзал за седмица през януари. Колев е съдия по минифутбол.

Той е обвинен по чл. 253, ал. 5 от НК за пране на 53 млн. лева, предназначени за строителството на лот 5 на магистрала „Хемус“. Според разследващите футболният съдия участвал в създаването на мрежа от фирми, по сметките на които били преведени част от парите. Обвиняемият набирал и мотивирал бедни хора да станат фиктивни управители на тези фирми. Впоследствие Колев лично ги придружавал до банков клон, откъдето те теглили от сметки на дружествата парите, които давали на него. Управителите на кухите дружества са дали показания, че именно Колев е събрал изтеглените от тях пари.

Той е задържан първоначално на 3 ноември за 24 часа по Закона за МВР. После е прибран в ареста на Никулден, на имения ден на баща му. На 7 декември му е повдигнато обвинение и е задържан за 72 часа. Тогава е отказал да дава обяснения. На 9 декември градският съд му определя мярка „домашен арест“. След делото прокурорите са уведомени от разследващите, че Колев иска да дава обяснения. На 11 декември обаче той отново два пъти отказва да дава обяснения и това е протоколирано. Същия ден все пак в присъствието на адвоката си изявява съгласие да съдейства на разследването и да бъде разпитан пред прокурор, като защитникът му поставя трите условия.

Положението на Колев не е никак розово, след като на първа инстанция съдът прие, че на този етап има сериозни доказателства срещу него. Престъплението, в което е обвинен, е тежко, наказва се със затвор от 5 до 15 години затвор и глоба от 10 000 до 30 хиляди лева.

Освен разрешение да пътува в чужбина през януари другото, което поискал адвокатът на Колев, е прокуратурата да оттегли протеста си срещу постановената на първа инстанция мярка за неотклонение „домашен“ арест. На 9 декември държавното обвинение поиска от апелативния съд да определи арест за Колев. Делото е утре, 16 декември.

Най-скандалното от условията на Колев и защитникът му е желанието им прокуратурата да приеме, че той е участвал в т. нар. посредствено извършителство и на практика да го освободи от наказателна отговорност. Посредствен извършител е този, който извършва престъплението посредством друго лице, което е наказателно неотговорно за това престъпление, защото е невменяемо или пък е действало по непредпазливост, случайно и т.н.

Един вид прокуратурата да приеме, че Борислав Колев е участвал в схемата случайно, несъзнателно, и да го оневини. Но какво случайно има в това да отидеш 52 пъти до банкови клонове в продължение на година и два месеца, за да прибереш кеш 53 млн. лв.

Около разследването избухна скандал, след като стана ясно, че шефът на ГДБОП Калин Стоянов е оказвал „безпрецедентен“ натиск на наблюдаващите прокурори да приемат условията на защитниците. Според него Колев щял да освети големите риби по веригата. Такива сделки с обвиняем по българското законодателство обаче са незаконни, престъпни.

Срещу служителите на ГДБОП е образувано досъдебно производство под наблюдението на Софийската районна прокуратура за престъпление по член 289 от НК, визиращ склоняване на длъжностно лице от разследващите, прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването.

На първо четене обаче Калин Стоянов е нарушил чл. 15 от Закона за МВР, който гласи:

„При осъществяване на своите правомощия разследващите органи… вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона…

Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи…
Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.
Като какъв се явява директорът на ГДБОП в това разследване?