Винаги когато на власт дойдат комунистически и проруски подлоги, започва кризата

0
909
Червеният площад в Москва Снимка: Pixabay

Поучен от руснака, българинът обича да страда. Той псува под мустак и реже клона на който седи

Александър Йорданов Снимка: фейсбук

Александър Йорданов, фейсбук

НЕУДОБНИ ДУМИ: ДА, АМА НЕ!

Още преди година обясних, че целта на тогавашните т.нар. протести е да върне комунисти и слуги на олигархията на власт. Последвалите събития напълно потвърдиха думите ми. Левият метеж, организиран за кеф на неколцина олигарси у нас, някои забегнали в чужбина, настояваше за избори и за служебно правителство. Имахме избори, които родиха нефелен парламент. Сега имаме и служебно правителство. „Протестърите“ са доволни.

45-то Народно събрание се оказа ялово. На дневен ред са коментарите относно новото служебно правителство. Стана известно, че

ключовите министри в него – на отбраната и на външните работи, са минали през Москва за „образование“.

А там, както е добре известно, освен че „образоват“, но и вербуват – за техни си цели.

Министърът на отбраната е магистър по политология от станалия нарицателен като ковач на кагебейски кадри Московски държавен институт по дипломатически отношения, същият който е завършила и днешната руска посланичка у нас Митрофанова. Министърът на външните работи е „завършил допълнително” Международни икономически отношения в Дипломатическата академия в Москва.

Правосъдният ни министър е бивш депутат от БСП. Министърът на вътрешните работи е също бивш народен представител от БСП. Това е ключовата четворка министри в новия кабинет. Останалите са пълнеж.

Впрочем, министърът на вътрешните работи вече се прочу с кадровите си решения, които, ако не друго, то със сигурност задоволяват поне двама души: президентът и „дубайския беглец”.

Що се отнася до премиера, то вече бе припомнено за опита му да възпрепятства сключването на договор за закупуването на американските изтребители Ф-16 за българската армия. Което е показателно за „атлантическата” му ориентация. Що се отнася до президента, той е познат в Европа като „проруският президент на България“.

Но каква „приятна“ изненада? Чета сега, че членове и симпатизанти на „Демократична България” са доволни от новото служебно правителство. Което доказва това, което и друг път съм писал, а именно, че тази тройна коалиция в никакъв случай не е дясна, а по-скоро лявоцентристка, макар че аз ги наричам и неокомунисти. И в случая нямам предвид само родовите им биографии. Левичарско е преди всичко поведението им. То обслужи добре интересите на БСП, а и с ДПС си намигнаха приятелски в парламента, след като се сдушиха при избирането на неговия председател.

България е в политическа криза.

Но е факт, че и преди сме имали такива кризи. Всъщност винаги когато на власт дойдат комунистически и проруски подлоги е така – започва кризата. И докато излезем от нея, зор виждаме. Но затова пък са изборите – за да избереш как да живееш: нормално или в криза. С гласуването си на 4 април мнозинството от българите избраха кризата. И сега я имат цялата.

Слушах сутринта и „очакванията“ на синдикатите: важно било да се запазят тия 50 лева, които правителството на премиера Бойко Борисов отпусна на пенсионерите. И мярката 60 на 40 била важна. Ха, добър ден! Нима забравихме кои политици оплюваха тези мерки? Не бяха ли същите „протестъри“. Но лицемерието им е присъщо, така че не трябва да има изненадани.

Нека сега виенските и харвардските възпитаници в новия кабинет да уредят пенсионерите не с петдесет, а със сто и петдесет лева допълнително. Та да имат файда от високото им образование поне възрастните хора. А и нали под тяхно ръководство икономиката и финансите се очаква да цъфнат и вържат бързо.

Следобед по програма „Хоризонт“ на БНР слушах дълго и напоително манипулативно интервю с Иван Гарелов – агент „Талев“ на бившата Държавна сигурност, медиен рупор на престъпния Възродителен процес по време на комунистическия режим. Мисля, че не само на мен ми направи впечатление, че веднага след последните избори тази тъмна фигура от миналото бе активизирана в медиите, които обслужват „протестърското мнозинство“. Днес той хвали „Има такъв народ“ и прогнозира, че тази партия ще спечели изборите.

Възхищава се и от „кампанията, която проведе Демократична България“ и лично от нейния лидер Христо Иванов. Докато слушах лицемерните му манипулации, си мислех, че след като той е на страната на Слави Трифонов и Христо Иванов, нормално е аз да бъда на точно противоположната страна. Защото

би било предателство към българската демокрация да бъда на един акъл с Иван Гарелов.

Служебното правителство се подкрепя и от ректора на т.нар. Библиотекарски институт Стоян Денчев. Той също съветва по Нова нюз какво трябва да прави служебното правителство. В това отношение бившият важен човек в нарицателната групировка Мултигруп е на един акъл с бившия разградски прокурор и депутат Атанас Атанасов – лидер на една от партиите в тройната коалиция „Демократична България“. Но защо ли са единомишленици тези ненагледни образи?

Гласувайки за леви и популистки партии на последните избори българските граждани допуснаха съдбовна грешка, защото лявото и популисткото никога не са водили до напредък една страна. Точно обратното – водили са я към регрес, към упадък, тласкали са я от криза към криза. Затова и многократно обръщах внимание, че т.нар. промяна може да се окаже път назад или още по-лошо – забиване в кьорсокак. Е, наличието на служебно правителство е доказателството, че сме в кьорсокак.

В западноевропейските държави по принцип управляват партиите на „статуквото”. И в САЩ е така. И в далечна Япония също. Изобщо в нормалния свят е така. Това, че някои у нас пожелаха да не бъдем като нормалните държави, ще ни излезе солено. Но поучен от руснака, българинът обича да страда. Той псува под мустак и реже клона на който седи. След това страда. И все в някакво далечно бъдеще се кани да живее добре. Да, ама не.