Той отлично осъзнава собствената си посредственост и знае, че за да генерира подкрепа, държавата трябва да е в руини
Борис Марков, фейсбук
Гледната точка на Радев е лесна за разбиране: колкото по-зле е държавата, толкова повече място има за него в политиката. Той отлично осъзнава собствената си посредственост и знае, че за да генерира подкрепа, държавата трябва да е в руини.
Колкото повече пожари – толкова по-добре за него. Колкото повече загинали деца по пътищата – толкова по-добре за него. Колкото повече неизгодни сделки като „Боташ“ – толкова по-голямо недоволство и толкова повече пространство за него.
За да съществува Радев в политическия живот, в държавата не трябва да се случва нищо добро. Смъртта и нещастието го хранят. Няма значение дали страдат пожарникари или обикновени граждани – всяка болка и трагедия е гориво за неговата политическа роля. Дори когато умират деца по пътищата, за него това е просто още повод за недоволство, което да яхне.
Румен Радев е паразит в системата, който търси болен организъм, за да го превземе. Болното и слабо общество е неговото верую; нещастието – неговата цел. Единственият му мотив е да оправдае собственото си паразитно съществуване.
Елементарен Радев. Посредствен. Паразит.
