Ако бяха по-умни, отколкото алчни, можеха да постигнат много, а не да загубят всичко
Калина Андролова, фейсбук
Лена Бориславова фалшифицирала документи заедно с Никола Минчев. Неприятен скандал, удобно вдигнат по време на предизборната кампания, след като до онзи ден се сглобяваха във властта. ПП се хващат за това „защо сега“, а не коментират „защо са фалшифицирали“.
Истината е, че лидерите на ПП се държат безобразно, откакто са попаднали във възможността за управление на държавата. И е нормално политическите им врагове да ги погнат с техните наглости по техните глави. За ПП Конституция, закони, документи, право и правила нямат значение. Те са способни на всякаква ПОДМЯНА.
Но всичко започна още от декларацията за гражданството на Кирил Петков! Където съдействаше новият приятел на ГЕРБ и ДПС (след като копринката потърка колене на килимчето пред Доган, поклони се доземи и обеща да слугинства до края на живота си) – мистър Кеш! Нека не забравяме причинно-следствените връзки. В началото бе самозабравилият се новодошъл в политиката, който разрушаваше без да знае какво и как ще гради!
И което струва на държавата пълно оглозгване и дестабилизация за години напред.
Ударът срещу Минчев може да му попречи като кандидат за евроизборите и да подпомогне ДБ във вътрешната им коалиционна драма. Ясно се вижда, че ГЕРБ и ДПС щадят ДБ в процеса на смилане, трябват им за легитимиране в едно бъдещо партньорство. Интересно е, че преди две години ДБ се чувстваха в по-слаба позиция спрямо ПП, сега е обратното: ПП ще имат спешна нужда от ДБ. И само от ДБ зависи какво ще се случи с ПП.
Случаят с ПП е образец как може да пропилееш цялата сила, която са ти предоставили, просто защото не притежаваш интелигентност за саморегулацията и нямаш мярка в алчността да получиш ВСИЧКО от ситуацията на живота. Никой никога не получава всичко. Ако пък получава, то е за кратко и бързо идва отнемането.
Ако бяха по-умни, отколкото алчни, ПП можеха да постигнат много, а не да загубят всичко.
ПП са зловещият персонаж от политическия трилър, защото са с детински характер, който привлече зрителя за доверие, а всъщност са неконтролируеми в управлението на ракетата и непридвидими в пакостите по унищожаването на държавата. Те не просто управляват, все едно, че не могат да управляват. Те управляват, като разрушават стените, рушат прозорците, чупят мебелите, създават КОЧИНА НА ХАОСА И БЕЗДЪРЖАВНОСТТА. Лошото е, че ПП създадоха тази атмосфера на позволена безобразност в политиката, на неприлично грабене (заедно с Радев и неговите кабинети) и нелепо я подариха на своите врагове – да се ползват от нея, докато е мътно.
Сега се опитват да обясняват, че са наивни и че мафията е решила да ги смачка.
И има някакви хора, които им се връзват, явно още по-глупави и от тях. Срещу мощна армия не се излиза с идиоти, любовници, фалшифицирани документи, татко Петко, „едни приятели ми казаха“, „един конгресмен ще пусне данни за Магнитски“ и пр. Да се надценяваш, да манипулираш и да надуваш изкуствено своя „имидж“ е най-добрият път към катастрофата. Sic transit gloria mundi (Така отминава световната слава). Комбинацията от инфантилна неспособност, която разрушава, без да може да изгражда, и в същото време необективна представа за действителността е взривоопасна!
Така държавата беше взривена. Не реформирана, не променена, а просто взривена.
Сун Дзъ има една класическа фраза: „Този, който знае кога може да се сражава и кога не може, той ще е победителят.“ Видяхме истината зад тези думи през последните няколко години. Помним пълната площадна победа на революционерите, ще запомним и последващия стратегически провал на ПП. И не от наивност. Наивността звучи почтено. От неблагоразумно наглеене. От самозабравяне. От това, че си присвоиха ролята на най-силните и прекалиха. Голяма беда е да не те бива за нищо, но още по-голяма беда е да си въобразиш, че си най-добрият във всичко, че си в неопровержимо превъзходство. Така играчът с обективна преценка се сдобива с огромно предимство срещу всички пуяци с фантазия (независимо от моментната им мощ), които случайността е домъкнала на политическата сцена. Разсъдливостта е щит, самонадеяността – опасност.
