Повечето от опасенията, които антиваксърите изказват, всъщност не са нищо друго освен хиперболизирани заблуди
Калина Андролова пред БНР
Интересно е, че има корелация между намаляването на регулативното въздействие на властта върху индивидите и нарастването на конспиративните теории и съпротивата. Тоест, колкото повече свобода, толкова повече и свобода на глупостта.
Както пише френският социолог Дюркем: „Характерното за човека е да бъде подчинен на ограничаване, не физическо, а морално, тоест социално. Но когато едно общество е разтърсено от криза, то е неспособно да осъществи подобно влияние“. Така започват нарастването на тревожността, фолклорните страхове, макабрените съждения за бъдещето и въвеждането на измислици, защитени с научни термини.
Лекотата, с която днес можем да имаме линии на свързаност между хора и информация, парадоксално създава възможност за тотално неразбиране. Вместо обратното – повече информация, по-добро разбиране. Съществуват множество сайтове и ресурси в интернет пространството, които правят безумни връзки между времето, икономиката, ваксините, ХААРП, армията, природните бедствия и следите, които самолетите оставят в небето.
Covid създаде богата хранителна среда за конспирации около появата на вируса, а сега и по темата за ваксините.
Антиваксърите тиражират фалшиви твърдения, че ваксините срещу Covid се използват за имплантиране на микрочипове и че променят ДНК-то на човека.
Проф. Мелинда Милс от университета в Оксфорд припомня, че ваксините са едно от най-удивителните открития, че са спасили милиони човешки животи и че ние забравяме това, защото не сме заобиколени от морбили, полиомиелит и едра шарка. Проф. Милс казва още, че силният фокус върху самото научно високо медицинско постижение, каквото са ваксините срещу Covid, е създал сляпа зона за това какво се случва в главите на хората и как те гледат на тези ваксини. Антиваксърите търсят активно хора в социалните мрежи, които са разпитващи и колебливи, и веднага ги убеждават, че имат наистина основателна причина да се тревожат.
Турският проф. Урал Акбулут, химик от Техническия университет в Анкара, разказва, че ваксина срещу едра шарка е приложена за първи път в Китай преди хиляда години. Хората вземали прах от струпеите на оцелели от болестта и го вдухвали с нещо като пригодена сламка в носовете на децата си. Така децата се разболявали от някаква лека форма на заболяването и след възстановяването били вече имунизирани.
Всъщност съвременната ваксина срещу едра шарка е първата ваксина, разработена срещу заразна болест.
Историята започва още през 1796 г., когато Едуард Дженър, лекар от Австралия, забелязва, че хората, които доят крави, не се разболяват от едра шарка. Когато доячката вземала секрет от боледуващата крава и го натривала в драскотините по ръката на детето, то не се разболявало.
Заедно с първите ваксини се появяват и антиваксърите, както и аргументите им, че едрата шарка не е толкова опасно заболяване, въпреки че смъртността е около 30-40%. Национална антиваксърска лига съществува във Великобритания от 1866 г., а десет години по-късно в САЩ е основано и Американското антиваксърско общество. Когато ваксините, които днес добре познаваме, стават задължителни със закон, в много страни има дори бунтове. С течение на времето съпротивата изчезва, за да се възроди отново през последните десетина години с нарастването на индивидуалните свободи, манията по екологично естествения начин на живот и възможността за достъп до псевдонаучна информация.
И сега, когато се появиха ваксините срещу Covid, моментално започна кампания по дезинформация и създаване на резистентност в мисленето. Основната комуникационна тактика на антиваксърите е, първо, минимизиране на опасността от Covid, тоест вирусът не е толкова опасен, че чак да се ваксинираме, и второ, натрапва се тезата, че ваксините са по-опасни от болестта.
Най-разпространената версия за „опасните ваксини“ е свързана с ваксината, която осигурява защита срещу морбили, паротит и рубеола, като се твърди, че причинява аутизъм. През 1998 г. британският лекар Андрю Уейкфилд, хирург, публикува доклад в престижното медицинско списание The Lancet, че има връзка между тройната ваксина (морбили, паротит, рубеола), определена форма на ентероколит и аутизма. Следват комисии и експертни разследвания, които установяват, че Уейкфилд е фалшифицирал много данни и че му е плащано от адвокатите на родители на деца с аутизъм. Списанието отхвърля публикацията, британският съд постановява, че няма доказателства за тази хипотеза, а на Уейкфилд му е забранено да практикува медицина във Великобритания.
Недоверието във ваксините идва основно от недоверие във фармацевтичните компании и властта едновременно.
Хората вярват, че фармацевтичните фирми могат да продават продукт независимо от вредните последици, при това осигурявайки си подкрепата на регулаторите, тъй като фармацията оперира с колосални суми. Звучи логично, но повечето от опасенията, които антиваксърите изказват, всъщност не са нищо друго освен хиперболизирани заблуди.
Сигурна съм, че всички, които са в болници в тежко състояние от Covid, ако можеха да изберат дали да се ваксинират, или да ги интубират, щяха да изберат ваксината, независимо от кой вид. В интензивните отделения на болниците на финала няма атеисти и няма антиваксъри.
