В последните години намалихме приема на студенти, през 1990 г. 30% от гимназистите са влизали в университети, преди 2-3 години те са били 83%, догодина ще бъдат 50-60%“, каза министърът
„Министерството на образованието и науката подготвя стратегия за висшето образование след 2020 г. С нея ведомството ще се опита да намали отсъствията на студентите в държавните университети, като най-вероятно ще прибегне и до въвеждането на подобно на дуалната форма обучение в средното образование“. Това каза образователният министър Красимир Вълчев, който участва в кръгла маса на тема: „Висшето образование в България – предизвикателства и решения“, организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Ако искаме да имаме по-качествено образование и да придобият повече знания и умения, студентите трябва да са по-въвлечени в образователния процес. Редовната форма на обучение е най-високо финансирана, тя е и най-полезна. Осъзнавам, че немалка част от студентите не могат да съчетават ученето с работата, но затова има и други неприсъствени форми. Ние правим проверки в няколко висши училища, които показват, че между 15-20% е средната посещаемост на лекциите в държавните университети“, заяви Вълчев.
Той припомни, че в последните години са направили реформи във висшето образование. „В последните години направихме една много голяма промяна – преструктурирахме и намалихме приема, но по-важното е, че го преструктурирахме и насърчаваме профилната оптимизация. На над 25 професионални направления нулирахме приема, намалихме приема на социалните, стопанските и правните науки с над 50%“, посочи министърът и добави, че през 1990 г. 30% от завършващите средно образование са се включвали в системата на висшето образование, преди 2-3 години те са били 83% и вероятно догодина приемът в държавните университети ще бъде около 50-60%.
Според него основните предизвикателства пред висшето образование е как то да стане по-конкурентно на все по-глобализиращия се образователен пазар и подчерта, че за да се случи това, е необходимо да се прави повече наука, да се инвестира в млади преподаватели и образованието да служи за развитието на обществото.
„Най-голямото предизвикателство обаче е университетите ни да бъдат свързани с европейски университетски мрежи, да се подготвят за епохата на цифрова трансформация, изкуствения интелект, да променят учебните си програми, да вплетат в по-голяма степен хоризонталните умения и да се подготвят за учене през целия живот. В следващите десетилетия хората няма да сменят работните си места, те ще сменят професии. Висшето образование ще трябва постоянно да надгражда и ще се наложи да карат по няколко магистърски степени в период през 10 г.“, обяви той.
За 2020 г. средствата за увеличение на учителските заплати са повече и са 360 милиона лева, но средното увеличение на учителските заплати догодина ще е със 17,5 или с 18 процента, а не с 20-21 процента, както беше през тази година. Минималната учителска заплата, която през тази година е 920 лева, ще бъде 1085 лева през 2020 г. и тя е увеличена приблизително с 18 процента, каза пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, преди да участва в дискусия за висшето образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Сега заплата от 920 лв. получават младите учители, които нямат трудов стаж и започват работа след завършването на висшето си образование. Близо две трети от учителите са на минималната заплата, като минималните заплати са увеличени от 17,3 до 17,9 процента. Затова средно ще има увеличение към 17,5 процента, но задължителното увеличение ще бъде 17 процента.
В колективния трудов договор за образованието записахме, че където останат средства на училищата, ще се използват за за допълнителни възнаграждения, обясни Вълчев. Той добави, че със 17-18 процента са повишени и т.нар. лекторски часове, които са допълнителни часове и те се плащат над нормата, има и допълнително възнаграждение за класните ръководители.
Заплата от 1085 лв. за млад учител не е достатъчна, но никога средствата за образованието не са били толкова много, коментира министър Вълчев. Той отбеляза, че ангажиментът, заявен през 2017 г., е за двукратно увеличение на средствата за възнаграждения на учителите, като това включва допълнителни възнаграждения и осигурителните плащания.
„През 2021 г. ще има 1 милиард и 380 милиона лв. повече спрямо 2017 г. за възнаграждения на учителите“, обобщи образователният министър. Той поясни, че училищата и детските градини се финансират не на заплати и на численост на персонала, а със стандарта за брой на ученици и деца, със стандарта за паралелка или група и със стандарта за институция. Затова някои училища, в които са намалели учениците, но персоналът е същият, са били в по-недобро финансово състояние. Затова направихме промяна във формулата за финансиране на училищата, които са с по-малко ученици, обясни министър Вълчев.
Той каза, че младите учители до 30-33 години са около 13,4 процента, но този процент е по-висок от предходните години. През 2015 г. беше достигната най-високата средна възраст на учителите – 51,5 години, а след като се пенсионираха много учители, средната възраст „падна“ на 49 години. Тя ще продължи да намалява, защото още учители ще се пенсионират и те трябва да бъдат заместени от млади учители, обясни министър Вълчев.
За 2020 г. почти двойно е увеличението на средствата за защитените училища и детските градини, които не трябва да се закриват, защото се намират над 14 и над 20 километра от следващото училище и детска градина, съобщи министърът.
Допълнително са увеличени и средствата за гимназиалния етап, защото в учебния план за него има повече часове и се плаща на повече учители. Увеличат се и средствата за професионалното образование, има и пари за ремонт на ученическите общежития на професионалните гимназии. Ще се финансира и транспортът до професионалните гимназии, ако обучават ученици в специалности с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, или в защитени специалности, каза Вълчев, цитиран от БТА.
