Настървението на лидерите извън парламента започна силно да прилича на омразата на едни озлобени баби и дядовци в началото на 90-те
Виктор Димчев, фейсбук
Настървението на лидерите на демократични формации извън Парламента започна силно да прилича на онази омраза, която имаха едни озлобени баби и дядовци с празни торби в началото на 90-те, когато жертва/виновник за нещастието беше правителството на Филип Димитров, а спасителите/надеждата беше партията майка/баща.
Тя донесе желаното – една тогавашна Тони Цонева размаха червена карта на България, едни икономисти се справяха с кризата чак докато по хамбарите не остана и зрънце жито, а тихият анализ на ръководството потъна в онази неизвестност, от която сега се пръкват същите деца на късния соц, които твърдят, че разкопчават колана и ни почват.
Е, аз твърде много се нагледах на заплатаджии, майстори и трикаджии, та не вярвам – нито на тях, нито на новата вълна червени управители, че дори и на премаскираните несполучливи копия на фалшификати, каквито са Манолова, Лупи, Христо и компания.
Иначе вие вярвайте, можете да блеете, не е забранено и да махате с опашка.
Да си знаете.
