Те никога не са се предавали, никога не са се отказвали – те са били и остават тук
Огнян Минчев, фейсбук
Преди няколко години за последно се дискутираше фактът, че на поколенията след 1989-а модерната история на България не се преподава. Най-категоричната победа на посткомунистическатга олигархия в България бе грижливо запазеното мълчание – в учебниците и класните стаи – за това какво правиха бащите им след идването си на власт на 9 септември.
Тогава написах кратък текст, в който добавих, че ако младите поколения на България не знаят почти нищо за периода на комунистическото управление, най-значимата част от това незнание е свързана с ролята на Русия и нейната Съветска империя за обезличаването и заличаването на българската държавност. Когато след 2010-2012 г. в България се разгърна новата хибридна война от тотална пропаганда на Кремъл срещу българския избор за членство в институциите на Запада, на русофилските сборища освен стари сталинисти започнаха да прииждат и все повече млади хора. Те вече вярваха, че житейските проблеми, с които се сблъскват, са породени от членството на България в НАТО и ЕС – така им говореха и им говорят и до днес евразийските влъхви.
Младите българи не знаят какво е Русия – и за добро, и за лошо. Те не знаят руски език, не са имали досег с най-добрите образци на руската култура, но не са имали досег и с дълбоката нищета, примитивизъм и държавно насилие на руската действителност – сега и всякога. Те познават само пропагандните щампи за Русия, които упорито са набивани в главите им от чужди хибридчици и нашенски измекяри.
Тогава направих и тъжната прогноза, че на България й предстои още веднъж да изпита болезнената несвобода, налагана от едно поредно – пряко или косвено – евразийско управление.
Днес по улиците – наред с останалото – се размахват плашилата на нов „народен съд“, оживено се дискутират „нови идеи“ за „премахване на партиите“, за „власт на народа“… Вече чувам протестните гласове – айде стига си ни плашил със собствените си призраци. Вас никой с нищо не може да ви уплаши. Но ако вместо ясната перспектива за решаване на обществените проблеми с демократични средства изберем алтернативата на уличния крясък и омраза, изберем хаоса и насъскването на българите един срещу друг – очаква ни това, което пиша по-горе.
Радетелите за евразийски ботуш над България никога не са се предавали, никога не са се отказвали – те са били и остават тук. Днешният ден за тях е една нова възможност – добра възможност. Огледайте се около себе си, ако не вярвате…
