Добричкият сайт „Бележник“ е атакуван масово в социалните мрежи заради критични публикации срещу кмета
Как се „мачкат“ журналисти и къде е „свободата на словото“ у нас ? Ми никаква я няма. Ето ви пример. Заради критични публикации срещу кмета на Добрич колегите от местния сайт „Бележник“ са подложени на яростни атаки от хейтъри в социалните мрежи. Миналия четвъртък обаче са им пратени инспектори от Инспекцията по труда в Добрич по сигнал на несъществуващ човек от Варна.
Предлагам по-долу цялата публикация в „Бележник“.
23 ноември, четвъртък, 14:50 часа.Трима инспектори от Инспекцията по труда в Добрич се изсипват пред жилището на собственика на Бележник, звънят по домофона и търсят Юлияна Велчева. Служителите публично обявяват, че са от инспекцията по труда и са дошли на проверка. Минута по-късно слизаме долу и виждаме две млади жени. Разговорът с тях се провежда пред входа на блока. Съобщаваме, че ще заснемем и запишем проверката. Двете момичета отказват да бъдат заснети в лице и си обръщат гърбовете.
Докато им снимаме гърбовете, към тях се приближава третият служител, който по-късно се представя като главен инспектор Калин Калинков. Едно от момичетата вади служебна карта и я показва от метър разстояние. Успяваме да мернем презиме и фамилия – Руменова Кръстева. Руменова Кръстева понечва да говори, но след това обяснява, че не иска да бъде записвана.
„Дошли сте служебно на официално посещение, пък се държите като неофициални лица?“, реагираме ние. Кръстева Руменова се отдалечава на пет-шест метра разстояние и започва да говори с шефа си по телефона. Комшиите от два блока затаяват дъх по балкони и прозорци. След 4-5 минути служителката приключва разговора и обяснява пред диктофона, че на този адрес е регистрирано седалището на фирмата, а те дошли да проверят за персонал, нает по трудов договор. Иска да получи в писмен вид отговорите. „Вие имате достъп до тази информация в писмен вид. Можете да си я вземете отвсякъде“, казваме ние. Инспекторите си тръгват. Комшийските очи и уши трепкат от балкони и прозорци.
Разследване на Бележник установи, че има жалба от измислено лице.
За да спестим следващи вълнения на съседите, се наложи да направим разследване. Установихме, че в множество институции е постъпила жалба срещу Юлияна Велчева. Сигналът е изпратен е до 9 адресата:
1. До Директора на агенция „Митници“
2. До Районна прокуратура Добрич
3. До ТДД на НАП – Варна
4. До Инспекцията по труда в Добрич
5. До Комисията за незаконно отнемане на имуществото – ТД Варна
6. До Съюза на българските журналисти
7. До вестник „24 часа“,
8. До вестник „Труд“
9. До вестник „Добруджанска трибуна“
Жалбата е подадена от Вяра Асенова Антонова, която е посочила е, че живее във Варна, на улица „Генерал Колев“ №47, вх. А, ап. 9. Подателката не е заявила други координати и не е положила подпис в края на творението си. За сметка на това е написала услужливо и трите ни имена, и ЕГН-то ни.
„Искам да изложа факти, на които съм свидетел и смятам, че представляват извършени престъпления, които трябва да бъдат наказани“, пише лицето Вяра. Представя се като близка приятелка на Юлияна Велчева от студентските години, „докато учихме заедно в морската столица“. Тук веднага обясняваме, че Юлияна Велчева никога не е следвала във Варна.
Проверка на Бележник установи още, че на посочения адрес не живее и никога не е живяло лице на име Вяра. Изписаният в жалбата апартамент 9 съществува, обитаем е, но там живее семейство Русеви.
В пет печатни страници обаче клеветничката, скрила се под очевидно измислената персона Вяра Асенова Антонова, разказва, че се била срещнала с „Юлиянка“ през септември в центъра на Варна. След доста питиета несъществуващата състудентка научила едни неща, които не можела да забрави. И ни вменява почти половината от престъпленията, описани в Наказателния кодекс.
Разказът е изпъстрен с множество гнусни твърдения, които от уважение към читателя ще спестим. На 4-5 места обаче главната героиня вместо Юлияна, се казва Мария. Което означава, че или името Мария е специално за автора на клеветата, или писанията са копи-пейст от някакъв друг донос.
Кой е истинският подател на пасквила, ние не знаем. Това би следвало да е обект на сериозна прокурорска проверка. От съдържанието на жалбата се разбира, че клеветата е пряко свързана с журналистическата ни дейност. Очевидно е, че клеветникът цели да притисне Юлияна Велчева, за да не може тя да прави разследвания. Подчертаваме – нито знаем кой е авторът, нито искаме да предполагаме. Категорични сме само в едно – много ниска топка е.
Хронология на известните публични факти
Ако човек разгледа сайта Бележник, ще види, че текстовете в него визират основно лошите практики на местната власт. Обектът на критиките е назован – това е кметът на Добрич Йордан Йорданов. До момента той е и единственият, за когото знаем официално, че е засегнат от нашите публикации. По-надолу ще изредим само публично известните факти.
– От началото на годината срещу собственика на Бележник върви безпрецедентна атака от хейтъри и фалшиви профили. Омаскаряващите внушения се пишат винаги, когато се появи критичен текст, свързан с община Добрич
– На 1 октомври в Бележник беше публикуван текстът „Пиарка, секретарка и общински съветник в управата на водния цикъл на Добрич“. Разследването предизвика огромен обществен интерес и публикацията беше на два пъти изтривана от админите на най-голямата фейсбук група в Добрич.
– На 6 октомври кметът Йорданов публикува на стената си във фейсбук: „Относно нападките на някои сайтове и странички на лични „медии“ заявявам следното: Няма да вляза в тази говорилня, няма да се оправдавам за скалъпени лъжи. Сезирани са компетентните хора и институции, за да не се допуска клеветите да определят общественото мнение.“
– В нощта срещу 9 октомври, по повод изтрития текст за възнагражденията на пиарката и секретарката, фалшиви профили започват поредната кампания срещу Бележник. Появява се нов фейк, свързан с местен политик. Малко по-късно профилът ни в група Добрич е блокиран.
– В жалбата от несъществуващата Вяра Асенова Антонова присъства същият мотив за местен политик. Самата жалба пък е подадена точно в седмицата на кампанията срещу нас във фейсбук.
– На 14 ноември в Дневник излиза текст по темата за възнагражденията на пиарката и секретарката. Пред изданието кметът Йорданов признава, че в поста, в който заявява, че ще сезира компетентните хора и институции, визира точно Бележник и нарича сайта „конкретната медия“… Засега обаче той само се бил консултирал с адвокат, който да прецени дали да се сезират компетентните органи за клевета. .
– На 23 ноември инспектори от ИТ проверяват Бележник, сезирани от клеветнически сигнал.
Бележник няма причини да се притеснява от каквито и да било проверки. В случая обаче разказваме за абсурдни проверки над единствената опозиционна медия в града. В основата на атаката стои подмолен човек, който манипулира държавни институции, за да тормози разследващ журналист. Става дума за някой, който репресира, за да не бъде огласен неговият позор. А това е отявлен опит за посегателство над свободното слово.
