За родителя Валери Симеонов или защо един вицепремиер се държи като джихадист с младите хора по българското Черноморие
Едно не може да се отрече на вицепремиера Валери Симеонов. Че има смел син.
Дали заслугата за това е на бащата е спорно да се каже, но наследникът имаше куража да разкаже за проблема си с наркотиците и да се бори в името на каузата други млади хора да намерят изход и да се борят с бича на дрогата и пълната изолацията на пострадалите от тях.
В този смисъл Даниел Симеонов е патриот, но изобщо не в политическия смисъл на тази дума, за какъвто гръмко се прокламира баща му. Младежът застана открито пред медиите и разказа за проблема, застрашил живота му, ясно съзнавайки, че тази новаторската позиция хич няма да се понрави на родителското тяло и на партийната линия, която е плакатно е твърдо против наркотиците, но не предлага начин за борба с тях.
Родители коментират в социалните мрежи, че малцина са тези, които биха оставили самичко детето си, когато то има най-голяма нужда от тях. И че от човек, провалил се като родител не може да се чакат огромни успехи в другите му сфери на работа.
В защита на вицепремиера може да се каже, че финансово той е обезпечил лечението на сина си Даниел, но битката с дрогата е много по-фин психологически момент, където се изисква не толкова портфейла, а душата на родителя.
Не такова е било поведението на един от вицепремиерите на България. Майки се гневят, че лидерът на НФСБ е нарекъл сина си с дума, родееща се с тоалетна и дори е изразил съжаление, че момчето не е успяло да се самоубие. Това разкри не кой да е, а единственият син на Валери Сименов в отчаян пост във фейсбук.
Днес обаче десетки млади хора връщат калейдоскопа на отношенията баща-син, за да си обяснят през него поведението на вицепремиера към поколението „90 плюс“ и защо този човек изначално е сърдит на младите. Двадесет и няколко годишните питат това ли е човешкото отношение на един политик? Такива хора ли трябва да ни управляват, щом нямат милост дори към собствените си деца? И си отговарят: за да стане един човек кмет, народен представител или министър той трябва да бъде за пример. Неговият образ и поведение трябва да възпитават и да провокират младите хора да останат в България и тук да родят и отгледат децата си. Навлизайки с тези си разсъждения в друг „ресор“ на вицепремиера – демографската политика.
Ние, обикновените хора не искаме жестокост и егоизъм, но сме в правото си да искаме да ни управляват хора, които просто ги е….. грижа за хората.
А какво виждаме в лицето вицепремиерско – деспотичен образ, изпълнен с жлъч и агресия, което до голяма степен обяснява нещастното детство на единствения му син. Питаме това ли е лицето на българската политика и на това ли се дължи талибанското му поведение срещу младите хора на българското Черноморие .
Г-н Симеонов, туризмът не е реванш или място, където да изливате горчилката си от семейни провали или бизнес неудачи. Туризмът е кеф, преживяване, прекрасни спомени и така с доброто и запомнящото се се превръща и в просперитет на страната ни. Да, младите хора трябва да има къде да се забавляват. И не само дискотеките са мястото, където шетат дилъри. По-лошо е, че наркотици по-лесно се намират в кварталното СОУ, отколкото в „Спалнята“ или Цацао по морето.
Любители на безнаркотичното празнуване днес „крещят“ в постове към Симеонов, че да се държиш априори като джихадист към младите не е нищо друго освен избиване на комплекс за родителски неуспехи.
И ако случайно някое от децата ни „стъпи в погрешност на гнило“ и утре вземе амфетамин – зад него ще има семейство , което го мисли и ще благодари горещо на Съдбата, че не е успяло да се самоубие.
