Вече не сме в „периферията на злото“, не, ние сме в епицентъра на бурята!
Николай Панков
Опит за кризисен пиар на специализираната прокуратура. Недодялана експертиза от психолози и специалисти. Обичайните заподозрени експерти по тероризъм и ислям в студията и накрая мъгла. Даже Агенцията за закрила на детето се скара на медиите, че търсели информация, че изтъпанили родителите, а анонимността на детето вече е компрометирана.
Всичко това би си струвало усилията , ако си зададем въпроса какво се целеше с бомбастичната информация в почивните дни за предотвратен кървав атентат в Пловдив?
На кого му хрумна да започне такава битка с общественото мнение и страхове без да си даде сметка, че ще се стигне до най-важния въпрос – каква е тази религиозна идеология , която води до фанатизъм, смърт и стопяване на крехката морална бариера у интелигентно дете – да посегне към живота на другите ,като отнеме своя!
Никой не говори за идеологията на смъртта!
Делото по което се работи с понятия,като идеология, религия, смърт бе процесът срещу 13 имами в Пазарджик, там имаше следната теза на обвинението, макар , че вкрая на краищата имаме само една ефективна присъда на Ахмад Муса.
Процесът-прецедент за страната ни тепърва трябва да бъде изяснено как са събирани доказателствата, на какви експертизи почиват изводите на прокуратурата, кои са свидетелите по делото. Такова обяснение дължи чрез мотивите си и съдия Ивета Парпулова, председател на съдебния състав, произнесъл 13 осъдителни присъди на Саид Мутлу – имам в джамията в кв. Петелци в Сърница, Неджми Дъбов – районен мюфтия в Смолян, Хайри Шерифов – имам в Рудозем, Абдула Мустафа Селих – районен мюфтия в кв. Изток, Пазарджик, Ахмед Муса Ахмед – проповедник в Пазарджик, Байрам Ушев – имам в джамията в Мадан, Ахмед Абдурахманов – проповедник в с. Плетена, Благоевград, Юсуф Горелски – учител в село Горно Краище и Найме Горелска от село Горно Краище, Изет Джалев – имам с. Кочан, Мохамед Камбер – имам в с. Лъжница, Али Хайраддин – от с. Аврамово, Якоруда, Али Ибрахим Ходжа проповедник в с. Аврамово.
Съдът в Пазарджик призна за виновен Саид Мутлу за това, че е ръководил нерегистрирана по законноустановения ред в България организация „Ал Уакф ал Ислями“, клон на едноименната саудитска фондация, която си е поставила за цел извършване на престъпления по глава първа от Наказателния кодекс – „проповядване на антидемократична идеология срещу принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, форма на държавност и върховенство на закона, срещу основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода чрез проповядване на идеологията на салафизма“.
Мутлу бе признат за виновен и в това, че е проповядвал антидемократична идеология и беше осъден на една година затвор условно. Той бе оправдан за проповядване на религиозна омраза.
Имамът от кв. „Изток“ в Пазарджик Ахмед Муса Ахмед беше осъден на една година затвор и 5000 лева глоба по три обвинения – проповядване на антидемократична идеология, ръководене на група, която се занимава с това, както и с проповядване на религиозна омраза.
Условна присъда от 10 месеца затвор и 3000 лева глоба получи и районният мюфтия на Пазарджик Абдулах Салих, който също бе признат за виновен по обвинения за проповядване на антидемократична идеология и ръководене на група, която се занимава с това. С глоби от по 2000 лева бяха наказани Неджми Дъбов, Хайри Шерифов, Байрам Ушеф, Ахмед Абдурахманов, Иззет Джалев, Мохамед Камбер, Юсуф Горелски, Найме Горелска и Али Хайредин, които бяха признати за виновни, че са участвали в нерегистрираната организация „Ал Уакаф ал Ислями“, която е имала за цел да проповядва антидемократична идеология. По същите обвинения бе признат за виновен и Али Ходжа, но той бе глобен с 3000 лева.
Всички наложени наказания съвпаднаха с поисканите от прокуратурата по вид, но не и по размер. Затова от държавното обвинение внесоха протест срещу присъдата с искане наказанията да бъдат увеличени.
Какво твърди прокуратурата?
Държавното обвинение твърди, че 13-те подсъдими са били част от нелегална организация, която е провеждала предварително планирана, организирана и финансирана от чужда институция, дейност за пропагандиране в България на идейното течение на исляма, известно като салафизъм.
„Считам, че подсъдимите са се организирали и насочили дейността си срещу националната сигурност, срещу демократичната форма на Република България. Те са нарушили правата и свободите на други членове на обществото, свързани с правото на свободен избор на вероизповедание, както и правото на равенство на половете. Доказателствата сочат, че са пропагандирани и други идеи, свързани с неучастие в избори, за гласуване за определена политическа сила“, казва в заключителната си пледоария наблюдаващият прокурор по делото Недялка Попова.
Като начало на престъпната дейност прокуратурата сочи участието на трима от подсъдимите и един от ключовите свидетели по делото в среща в град Мека през 2005 г. Именно тогава, счита прокурор Попова, е дадено началото на организацията чрез сключване на учредителен договор, според който „Муафак Ал Асаад (свидетел – б. а.) се определя за административен директор на съвета, Али Ходжа – за отговорник по агитацията на местната общност, Саид Мутлу – за ръководител на договора и координатор на съвета, и Али Хайраддин – за отговорник на домовете за агитация и представители на организацията „Ал Уакф Ал Ислями“. По-нататъшното развитие на организацията, според прокуратурата, продължава на два семинара през 2008 и 2009 г. в Истанбул, в които са участвали подсъдимите.
От мотивите присъдите по делото четем експертиза на вещото лице. „Вещото лице теолог д-р С., превел текстовете от турски на български език сочи, че в тях са обсъждани въпроси на ислямската догматика, представляващи интерес и обсъждане в една географска част, където исляма е разпространен – Близкия изток и в никакъв случай нямат естество на указание, на инструкция към форми на някакво политическо поведение.
Обстоятелството, че съдържанието на текстовете е предназначено за мюсюлмански държави не означава, че те не могат да се разпространяват и в други държави, включително и между мюсюлманите в България, както се получава на практика.
Още повече, че вещото лице заяви в съдебното заседание, че съдържанието на преведените текстове както на турски език, така и на арабски език, от които са преведени може свободно да се намери в Интернет. В случая от значение е, че буквалното им проповядване е предпоставка за такова възприемане – буквално, особено сред ромското население, което в голямата си част е неграмотно и няма добра теологична подготовка по ислям и възможност за преценка.
От доказателствата по делото се установява, че въз основа на тези статии, които са свързани с Исляма и отразяват позицията на най-радикални ислямски направления, като това на джихадиските селефии, подсъдимият А. е изградил основата на своите проповеди.
Дейността на подсъдимия А.М.А. била подчинена изцяло към проповядване на антидемократична идеология чрез налагане на салафитското течение на исляма и “връщане“ към завета на „праведните предци“ (ас-салаф-ас –С.) от епохата на ранния ислям.”
В няколко файла, намерени в И.ия компютър от св. А. подс. Х. е споменат като проповедник към ОРГАНИЗАЦИЯТА.
Св.М.А. в електронно писмо До достопочтенния брат С. Аш- Ш. от 24.11.1429, съответстваща на 22.11.2008г. по Грегорианския календар за дейността на подс.А.Х. пише следното: „Брат А. Х. има добра дейност с интелигенцията, християните и новоприетите мюсюлмани, печатането на книги и интернет-сайта.
Той е силна личност и е от онези, които дават мило и драго по пътя на разпространението на исляма и от онези, които работят без да се оплакват. Той е влиятелна фигура на ислямското поприще и се смята за важен авторитет сред образованите младежи мюсюлмани.
Държавата и на него му държи хиляда сметки заради неговото влияние и способността му да убеждава християните да приемат исляма. Това е което накара държавата да го арестува и след като беше пуснат, неговата дейност стана още по интензивна. И със своите показвания по телевизията и в медиите той успя да привлече симпатиите на мюсюлманите, християните и журналистите и да обори лъжите. Бил е мюфтия(9) години и може да общува добре с пресата“.
В същото писмо А.А. – псевдоним на св.М.А. дори си е позволил да предложи за ръководител на ОРГАНИЗАЦИЯТА да бъде избран нов директор., а именно подсъдимия А.Х.
“Предлагам да бъде избран нов директор и този път от страна на всички проповедници в България, а не както стана в Турция. Защото брат С. е добър, но изобщо не става за този пост.……Човекът, който става за този пост е брат А. Х., който сега има време и има бюро в С.. Затова предлагам следното: Работата да протича чрез съюза на мюсюлманите, който е официално регистриран в съда, съюзът иска брат А. и по този начин работата ще бъде официална, а от друга страна това ще спести на Ал-Уакф пари за наем, понеже Ал-Уакф вече плаща наема на бюрото на съюза….“.
От събраните по делото доказателства се установява, че подс.А.Х. е начетен български гражданин. Неговите лекции са предизвиква интерес, както у мюсюлмани, така и сред изповядващи други религии. Поради изложеното, той е бил определен за отговорник в ОРГАНИЗАЦИЯТА за новоприелите исляма българи, така наречени конвертити.
Комплексната експертиза има три части.
В първата част вещото лице К.С. -Т. (вж.л.73-79,т.7,д.п. и л.12 гърба-л.14 гърба т.3, н.д.) се е запознала и в заключението си обсъжда част от И.ите книги, написани на български език. Това са „Пътят на вярата“ с автор А.Х.д аз-Зандани и „Прелестите на исляма“ с преводач св.Х.Х., и двете книги И.и от дома на подс.С.М..
Вещото лице изяснява, че А.Х.д аз – Зандани, автор на „Пътят на вярата“ е със статут „персона нон грата” в демократичните държави и това е красноречив и тревожен факт, а също и доказателство, че неговите последователи са приели пропагандирането на радикалния ислям в най-крайния му вид.
Вещото лице дава заключение, че за радикалните ислямисти идеалната държава е онази, в която са реализирани принципите на Божията власт и единобожие и в която е установен всеобхватен ред на основата на шариата.
Мюсюлманите не са дарени с друга законодателна или политическа власт, освен с тази, която им е поверена от Аллах в ограничена степен, и то само в границите на шариата. Именно към подмяна на ценностите на правовата държава с установяване на шариата, наричан „справедлив ислямски строй” („Пътят на Вярата”, Аз-Зиндани, с. 47) призовават авторите на предложените материА.: „Що се отнася до законодателната уредба при исляма – шариата, до неговата справедливост и компетентност може да се потвърди и от немюсюлмани… техните заключения свидетелстват за опит да се освободят от господството на страстите, проблемите и невежеството на собствените им народи. Това е възможно чрез системата на исляма”. „Главните черти на днешната цивилизация са насилието и мъченията.
Защото имащите власт да законодателстват, господстват над народа било чрез демократичен парламент, било чрез централни комитети. Законодателите обслужват само собствените си интереси… Американският народ например е използван… Руският народ е потискан… Не липсва и умение да се прикрива смазването на народа… Вижда се, че гнетът и неправдата са възможни именно когато управлението и законодателната власт се намират в човешки ръце… Ако се изземат от него [човека – б.а.] законодателните правомощия, възможно е той да се доближи до Създателя” . Според авторът „Ислямският шариат е закон, който може да се приспособи към всяка епоха, към всеки народ и към всяко място… ( с. 67).
Вещото лице д-р К.С. – Т. изяснява, че в книгата има текстове, които насочват към омраза на религиозна основа чрез изопачаване същността на другите религии , като се прави целенасочен опит за тяхното пренебрегване. В основата си, текстовете са богохулни спрямо официално изповядваната религия в България, защото отричат и православната духовност и сакраменталния живот в църквата. Вещото лице изяснява, че и в двете книги които е обсъдила се нападат християните и юдеите, което е богохулно, тъй като някои постановки надскачат чисто богословското измерение и отиват към национални измерения.
В книгата „Прелестите на исляма”, преведена от св. Х.Х. вещото лице сочи, че се откриват призиви към насилие и тероризъм. Според вещото лице опасни са призивите, които се отнасят за премахването на угнетеността от слабите, особено тези, които не живеят в ислямски държави. На самите мюсюлмани се вменява тежко наказание за отстъпничество, ако отстъпят обетът за джихад и предпочетат мирния живот.
Според вещото лице опасни внушение се съдържат в израза „горчивината от сабята кара неверника да остави неверието” /стр. 80 от книгата/. Вещото лице сочи, че в книгата изобилстват изводи, провокиращи неравностойно положение на жената и инструкции за насилие спрямо нея: „Мъжът може да я удари, без да я наранява… трябва да не я удря по лицето и чувствителните места, които да навредят на тялото й, някои жени „няма да се подобрят освен чрез удряне”. Освен неравноправие между съпрузите в текста се внушава и дискриминация между децата: „Благодатта в момчето е по-голяма и Аллах е предписал за него два курбана, а за момичето – един курбан” /стр. 116 от книгата/.
Вещото лице е оставило без коментар думите, с които се доказва прелестта на ислямския шариат: „Наказанието за вероотстъпничество е убийство” /стр. 154 от книгата/.
В заключение вещото лице К.С. – Т. прави следните изводи:
– Фактът, че ислямът не е монолитен, а представлява плуаристична религиозна общност, предоставя възможност навсякъде по света, включително и в България, да бъде приложен един от лостовете за радикА.зацията му чрез постановки дори за насилие и тероризъм. В материалите се открива злоупотреба с религията от страна на отделни личности или групи от личности.
Според нея важно е да се ограничи, че вина за това носят не религиозните или нравствените норми, а авторите и разпространителите на материалите, които се възползват двусмислено от религиозните постановки. Представата за джихад е силен нравствен принцип в доктриналните измерения на исляма, а в посочените материали е налице целенасочена злоупотреба с него.
– В материалите се прокламира замяна на демократичните с религиозни ислямски ценности. По този начин съдържанието на текстовете добива и антидържавен характер.
– В статията всички язви на съвременността се приписват на отсъствието на ислямско вероизповедание и неговото практикуване, т.е. внушава се отрицание на християнското общество, проповядва се полова дискриминация и се накърняват българските традиции. Традиционният ислям проповядва търпимост и диалогичност спрямо друговерците, но в разглежданите материА. се наблюдава точно обратното – агресивност и отрицание. С оглед на изложеното вещото лице прави следния извод: предложените текстове са в противоречие и с мюсюлманското вероизповедание.
Втората част на експертизата е изготвена от вещото лице доц. д-р А.Г. На него е била възложена задачата да анализира книгите: „Живот след смъртта”, „Уважаеми братко” и „Учените по света за свещения коран” – брошура от Ал Манар, И.и от дома на подс. А.С., както и И.ите от дома на подс. С.М. книги „Нека започнем със себе си” с автор д-р Маджди Ал-Хиляли и „Основите на исляма”.
Според вещото лице цитираната литература има пропаганден характер. Предназначена е за проповядване на исляма, като обхваща поучения, послания и текстове, насочени към вярващи с различна степен на религиозна подготовка.
„Уважаеми братко” по същество е текст от отделни проповеди, поучения и е във вид на фотокопие от оригинален машинопис текст, подготвен, а след това и редактиран от автор с Д. езикови и стилистични познания. С бял монтаж в текста са вмъкнати оригинални цитати, написани на арабски език. Фактът, че текстът представлява фотокопие, дава основание на вещото лице
А.Г. да посочи, че става въпрос за тиражиране на проповедта и предоставянето й на голям брой от хора. Избраната тема, свързана с подготовката за смъртта и определянето на вината при причиняването й, не може да бъде определена като част от по-общо, въвеждащо или начално посвещаване в пророчествата на Корана.
Според вещото лице от съдържанието й личи, че е предназначена за обучението на вярващи, които вече познават основите на вярата и предстои да бъдат посветени в интерпретацията на специфични въпроси, свързани със значението на понятието „шехид”. Интерпретацията на понятието „шехид” е разширително и създава противоречива представа за неговото значение. По същество, определянето на мъченика или героя, в зависимост от начина, по който е загинал, (включително и когато става въпрос за смърт при сблъсък между двама мюсюлмани, не само когато става въпрос за борба срещу неверници) не би трябвало да е част от предназначено за всички религиозно образование. Вещото лице изяснява, че в този документ са налице както идеи, така и подход на обосноваване, които кореспондират пряко с идеи и поучения, характерни за радикални интерпретации на Корана.
Вещото лице А.Г. обобщава: че е налице организирана дейност, насочена към изграждането на общ стандарт на религиозна пропаганда, която се основава на нетрадиционна интерпретация на Корана.
Налице е целенасочен подбор на религиозна литература, като част от нея следва по – радикална интерпретация на религиозните текстове, кореспондираща с ислямския фундаментализъм;
Установените и И.и писмени материали, дават основание да се предположи, че е налице организирана дейност, протичала в сравнително дълъг период от време, а литературата, която е предназначена изцяло за подготовката на проповеди, не следва установените принципи в традиционното изповедание;
Стриктното следване на представените религиозни предписания, практически изключва каквито и да било граждански ангажименти от страна на вярващия мюсюлманин, доколкото основната цел на неговите усилия, както и всекидневните му старания би трябвало да бъдат насочени единствено и само към спасението му чрез твърда и последователна вяра.
Третата част на експертизата е изготвена от вещите лица – арабисти доц. д-р С.Е. и ст.асистент И.Д.
Тя е структурирана в два раздела, с оглед естеството на представените за анализ материали и характера на поставените въпроси.
Вещите лица разделят книгите, които са им предоставени на класически и съвременни религиозни съчинения и дават кратък разказ по съдържанието им. Основните писмени материали (отчетни документи, записки, протоколи, списъци и др.) са представени и чрез превод от арабски на български език.
Сред събраните от дома на подсъдимите С.М. и А.С. книги и литература преобладаващата част е религиозна литература при която има наличие на пряка връзка с уаххабитския салафизъм.”
В експертното си заключение вещите лица С. Е. и И. Д. заявяват, че предоставените им за анализ и описани в І раздел на експертизата в областта на арабистиката материал. Несъмнено са обединени от тяхната относимост към суннитския ислям и в частност – към онзи вариант на съществуващото в него салафитско течение, който е официално подкрепян и разпространяван от управляващата династия на Саудитска Арабия.
Тази салафитска интерпретация на исляма е известна както сред западните изследователи, така и сред нейните мюсюлмански опоненти като уаххабизъм.
Вещите лица изясняват също, че от гледище на своя генезис уаххабизмът и салафизмът възникват отделно един от друг. Уаххабизмът е „пуритански” тип ислям, който отхвърля модерните влияния, докато салафизмът се стреми да примири исляма с модерността. В този смисъл общото в техния произход е, че и двете течения отхвърлят традиционните ислямски учения, отдавайки предпочитание на пряка, „фундаменталистка” (и в този аспект подобна на протестантската) реинтерпретация на религиозните извори.
Макар Саудитска Арабия обикновено да е характеризирана като агресивно изнасяща „уаххабизъм”, историческите факти сочат, че преди това тя всъщност внася салафизъм с универсални, панислямски претенции.
Саудитска Арабия основава и финансира транснационални организации с главни квартири в кралството, но много от водещите фигури в тях не са саудитски граждани, а чужденци салафити.
Най-характерен пример сред тези организации е основаната през 1962 г. в Мека Световна ислямска лига, която започва да разпространява книги и аудио материали на идеолози на „Мюсюлмански братя” като Х. ал-Банна (1906–1949) и Сайид Кутб (1906–1966).
Според вещите лица „уаххабизъм” е най-уместното понятие за обозначаване на официалната интерпретация на исляма в Саудитска Арабия, основаваща се върху учението на И. Абд ал-Уаххаб и неговите съвременни салафитски последователи в кралството и извън него.
Вещите лица обосновават и противоречивия характер на салафизма преди всичко с различните му практически проявления. Макар и първоначално салафизмът да се разгръща и като аполитична форма на религиозно благочестие, което се противопоставя на насилието, той съдържа в основата си призив за културен разрив с Европа.
Освен това принципите и текстуалните референции съвпадат с тези на войнстващия салафизъм, чийто последователи са се превърнали в основни мишени за набиращите свои нови попълнения джихадисти. Именно войнстващата версия на салафизма е идеологическа основа на глобалния джихадизъм на „Ал-Каида” и радикалната утопия на шейхове като А. Аззам (1941–1989). Тази идеология заедно с печелещата съмишленици дейност на по-крайни духовни лидери води до появата на малки, екстремистки настроени групи в Европа.Тяхната идея за връщане към примера на „праведните предци” в разбирането на Корана и хадисите се свързва още в предмодерната епоха със стремежа към съблюдаване на следните основни принципи:
– Пълен отказ от символико – алегоричното тълкуване (та’ауил) на Корана и от търсенето на неговия езотеричен, скрит (батин) смисъл. Този принцип изисква да се следва буквата на фундаменталния религиозен текст.
– Опиране на преданията хадиси на Пророка, които понякога се разглеждат като своеобразно разяснение на Корана (въз основа на прилагания още от И. Ханбал принцип „Сунната тълкува Корана”).
– Пълна възбрана в каквото и да е отношение да се сравняват Аллах и човека.
– Прибягване до разума, само ако между него и вярата няма противоречие. Единствената функция на разума е да разбере смисъла на религиозния текст (Корана и хадисите), но не и да го оценява.
– Пълна възбрана над „еретичните” нововъведения (бида‘).
През последните десетилетия транснационализацията на „ислямския призив” (да‘уа) не е свързана просто с изпълнението на едно чисто религиозно задължение, а се превръща все повече в политическа стратегия – организационни действия, използвани за достигане целите на ОРГАНИЗАЦИЯТА.”
Пълното фиаско на този процес ни кара да се върнем в кориците на това дело и да видим същинската заплаха от политическия войнстващ и на въоръжения ислям на ИДИЛ, а не да се тюхкаме какви специалисти психолози имат на разположение и колко са уязвими нашите деца от безверници, християни или просто търсещи умове да се превърнат в шахиди!
Припомнихме и друг един факт ,как бързо се появиха същите защитници на имамите и при непълнолетния шахид от Пловдив. Това може би пак е случайност. Обществото не може и не бива да остане в изолация от проблема, защото той касае националната ин сигурност. Кой ще обясни на публиката, че прокуратурата няма инструментариум да подведе под отговорност вербуващите със салафитска идеология пълнолетни граждани?
Кой ще обясни и факта, че с детето не се е работило за да се стигне до подбудителя му, до вдъхновителите му да приеме исляма и то в най-уродливата форма на „джихат” с неверниците? Не на последно място кой ще ни каже на нас разтревожените граждани какви мерки взима държавата като антитерористичното законодателство е на трупчета в Народното събрание, а мерките са на ниво „ дюнерски защитен чадър”
Не само трябва да се говори по темата, да се извадят фактите, но и да се изисква от компетентните органи законодателни промени, действия и резултати. Вече не сме в романтичния период да си мислим , че сме периферия на злото, не ние сме в епицентъра на бурята!
