Той сам ще посочи тримата си заместници
Пламен Георгиев бе избран от парламента за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/.
Георгиев бе номиниран от ГЕРБ и Обединените патриоти. За поста се кандидатира и Николай Николов, издигнат от БСП. И за двамата не са открити документи за принадлежност към структурите на бившата ДС.
За Георгиев гласуваха 148 народни представители, 66 бяха против, а четирима се въздържаха. За Николов гласуваха 79 депутати, 62 бяха против, а 73 се въздържаха.
Дебатите по избора се превърнаха в спор между ГЕРБ и БСП за това доколко политически независим е всеки един от кандидатите. От левицата смятат, че Георгиев не е независим, защото е бил зам.-министър на правосъдието в първия кабинет на Бойко Борисов. От дясно отговориха, че Николов също не е независим, тъй като е бил общински съветник от БСП в Ловеч.
Пламен Георгиев е роден през 1976 г. в София. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2001 г. Кариерата му започва в Столичната следствена служба през 2002 г., разследва стопански и криминални престъпления. По-късно е прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2008 г. Георгиев не успява да стане съдия. През 2009 г. е командирован в Софийската градската прокуратура.
В края на 2011 г. Георгиев печели конкурс за прокурор в Специализираната прокуратура. Става заместник-министър на правосъдието в първия кабинет на ГЕРБ по времето на министър Диана Ковачева. Отговаря за затворите до януари 2013 г. Същата година е назначен от премиера Бойко Борисов за председател на КОНПИ.
Създаването на новия антикорупционен орган бе гласувано от парламента през декември. Той обединява няколко досегашни структури – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за борбата с конфликта на интереси и дирекцията в ДАНС за борба с корупцията. Превръща се и в четвъртия орган, който може да използва СРС, без обаче да има разследващи функции.
Това породи съмнения, че комисията ще може да събира безконтролно чувствителна информация и бе един от мотивите на президента да наложи вето над създаването му, което обаче бе отхвърлено от парламента.
Председателят, заместник-председателят, както и тримата членове на комисията се избират от Народното събрание. Мандатът на председателя е 6-годишен – само с година по-малък от този на главния прокурор.
