Дядовците му – от активни борци до Политбюро
С началото на кампанията за президентските избори от прашасалите скринове на разградската „десница“ беше изваден един от най-важните им козове – Кристиан Таков. Бог да го прости, човекът вече е покойник и ако тези бяха истински християни, би трябвало да го оставят на мира. Но в криптокомунистическата формация „Демократична България“ не са християни.
Те не са нито десни, нито антикомунисти, нито автентични противници на руското влияние в България. Те са едно претенциозно нищо, въздух, даже не и под налягане. Не може да се очаква от тях да бъдат дори нормални люде – виждате, че основните им говорители се държат като обебени, а шлейфовете от зависимости и връзки с някогашните кървавочервени фамилии и днешното олигархично задкулисие са дебели и отдавна.
Би било за предпочитане да не се занимаваме с Кристиан Таков и спазвахме това до момента, в който Пановци, Бойкикевци, Мирчевци, Тафровци и т.н. не решиха да го развеят като знаме на „автентичното дясно“ (?!) и емблема на почтеността. Пустата почтеност, която не оставиха на мира нито те, нито Бони и Клайд от Харвард. Инфлация на думите, инфлация на понятията, инфлация, която се предизвиква не само от икономическите и финансови безумия на правителството на Румен Радев. Тези са не по-малко опасни, защото объркват и без друго размътените глави на част от сънародниците ни.
Дядовците – от активни борци до Политбюро
Като повечето политически неуместни персони в тази формация и той е от кървавочервеа фамилия. Кристиан Таков е внук на Кръстьо Таков, брат на висшия комунистически функционер Пеко Таков. Дядовците му навремето преди 9 септември 1944 г. се занимаваха с терористична дейност. След тази дата се занимаваха с това да избиват цвета на българската нация и да превърнат отечеството ни в апендикс на съветската империя. Братът на дядо му Кръстьо, Пеко Таков, е най-високопоставеният им роднина – двадесет години е бил несменяем член на Политибюро. Роден е на 15 август 1909 г. в град Мездра, Врачанско, в железничарско семейство. Средното си образование получава в търговската гимназия на Свищов и Червен бряг.
От 1925 г. е член на КМС (комунистически младежки съюз). Работи като счетоводител в транспортна кантора в Червен бряг, по време на което е и студент в Свободния университет на София. Член е на БРП (к) от 1928 г. и през 1931 г. е определен за секретар на Райония комитет на БРП (к). На Учредителна окръжна конференция на 26 юни 1932 г. на Червенобрежкият партиен окръг, Пеко Таков е избран за окръжен секретар. За комунистическа и антидържавна дейност е арестуван три пъти и накря осъден по ЗЗД (закон за защита на държавата). Присъдаат си изтърпява в Шуменския и Сливенския затвори. Веднага след излизането си на свобода се присъединява към шумкарите и става политкомисар на 11-та Плевенска ВОС (въстаническа оперативна зона). Присъединява се към терористичния просъветски отряд „Георги Бенковски“ (какво оскверняване на името на националния ни герой от шумкарите).
След 9 септември 1944 г. е член на Президиума на ВНС и НС на ОФ (9 декември 1947 – 10 януари 1954) и завеждащ сектор при селскостопанския отдел при ЦК на БРП (к.). Избран е за главен секретар на Общия земеделски професионален съюз, където остава до 1948 г. През същата година е назначен за председател на ЦКС, на който пост остава до1962 г., когато е избран за министър на вътрешната търговия и услугите и член на Политбюро. Бил е член на Политбюро на ЦК на БКП до 2 март 1982 г. В периода 1958-1976 г. е член е на ЦК на БКП Избиран е многократно за народен представител. В периода 1971-1986 г. е зам.-председател на Държавния съвет на НРБ. Умира на 29 юни 2001 г. в София. Братовчедът на Кристиан Таков – Иван Таков – който е син на Янчо Таков и внук на Пеко Таков беше през последните години и кандидат за народен представител от БСП.
Всички в този род са с шумкарско минало, номенклатурна закваска и криптокомунистически генезис, ерго не бива да им се вярва за нищо. И не забравяйте – докато нашите родители, баби и дядовци работиха деноонщно за мизерни пари по време на комунистическата диктатура, такива като дядовците и бабите на Кристиан Таков и сие са си живеели живота като в една комунистическа Аркадия. Вижте факсимилетатата как с пари на ЦК на БКП са се лекували в началото на 80-те год. Ние и нашите семейства даже не можехме да си помислим за лечение навън (от каквото днес се ползват хиляди българи). Но Вълка Горанова и Пеко Таков лекуват скъпоценните си телеса не къде да е, а в ГФР.
Вълка Горанова и Пеко Таков имат три деца – синовете Янчо и Васил, известни комунистически плейбои навремето (Янчо се запознава с Хю Хефнър още в края на 70-те години в студио на ABC в Лос Анджелис, докато ние не можехме да отидем по на запад от Драгоман). Заради далавери на Янчо, Пеко Таков е отстранен от Политбюро през 1982 г. Вълка и Пеко имат и една дъщеря – Добра. В най-добрите посткомунистически традиции, Добра днес е женена за американец, с когото е живяла първоначално в САЩ, а отскоро са се преместили в другия край на гнилия Запад – Нова Зеландия.
Ортаци с ментора на Костов шумкаря Мако Даков
Болшевишката фамилия Такови се състои от четиримата братя Пеко, Кръстьо, Йордан, Асен и сестрата Гина. Сестрата изнася просъветския бандитизъм на европийско ниво – през 30-те години участва в Испанската гражданска война като интербригадистка. Братята са ортодоксални комунистически шайкаджии и поради тази особеност на възгледите и поведението се засичат с друг знаков комунистически тип – Мако Даков. През март 1944 г. Вълка Горанова е изпратена в Плевенската оперативна зона като политкомисар на Червенобрежкия военнооперативен район. Там действат два шумкарски отряда – „Георги Бенковски“ и „Дядо Вълко“. Вълка Горанова е в първия отрад заедно с бъдещия си съпруг Пеко Таков.
В отряда „Георги Бенковски“ те се засичат с Мако Даков, който е там година преди тях. Мако Даков е роден на 5 декември 1920 година в село Реселец, Луковитско. През 1939 – 1943 година учи лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като през 1941 година става член на БКП и участва активно в комунистическия БОНСС (Български общ народен студентски съюз). През 1943 – 1944 година е партизанин в отряда „Георги Бенковски“. При едно от раняванията си оцелява по чудо, след като седмици наред се крие в полета с царевица. След Деветосептемврийския преврат през 1945 година се дипломира като инженер-лесовъд. Преподава в Агрономо-лесовъдния факултет, а след това в обособения Висш лесотехнически институт. През 1949 година защитава кандидатска дисертация в Московския лесотехнически институт.
Мако Даков последователно е заместник-председател и председател на Управление „Горско стопанство“ (1953 – 1957), заместник-министър на земеделието и горите (1957 – 1960), председател на Главното управление на горите (1960 – 1962) и председател на Комитета по горите и горската промишленост (1962 – 1990), като през 1966 – 1971 година има ранг на министър във второто правителство на Тодор Живков. От 1962 година е кандидат-член, а от 1966 до 1990 година – член на Централния комитет на БКП. От 1967 година е член-кореспондент, а от 1981 година академик на БАН. В средата на 80-те години Иван Костов е привлечен като консултант и в група, ръководена от Мако Даков, която се е занимавала с разработката на модели в горското стопанство. Това е много малко известен факт от биографията на Костов. Мако Даков умира в София на 18 май 2006 година.
Таков – хем партиец, хем арбитър
През декември 2014 година за председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата бе избран доц. Кристиян Таков. „Председател на АС при БТПП за мен не е пост, а длъжност. Длъжност, която с оглед заявеното току-що, сами разбирате, ще е тегоба. Тя започва лесно и суетно днес с едно dixi (казах). И дай Боже да завърши с feci (свърших)“, казва при избирането си Таков. Опасявам се, че тази игра на думи преди седем години на червения наследник е ялова – преди да каже, той вече е свършил неща в далечното минало, които хвърлят сериозна сянка на съмнение върху чистотата на съвестта и справедливостта на решенията. Нека видим един скандален казус, който е решаван от Кристиан Таков като арбитър в същия АС на БТПП.
Времето е края на 90-те години на миналия век. Кристиян Таков е старши асистент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и в същото време е арбитър по вътрешни и международни дела към Арбитражния съд на БТПП. Като такъв е ангажиран да арбитърства по един от казусите , който е трябвало да бъде разрешен от Арбитражния съд. Става дума за няколкогодишен спор между карловската фирма „Мегатрейд“ и „Балканфарма-Троян“ и „Балканфарма-Дупница“. През 1997, 1998 и 1999 г. „Мегатрейд“ ЕООД сключва договори за комисионен износ на стоки от двете фармацевтични компании. Карловската фирма работи основно на руския пазар, където изнася лекарствените средства, закупени по горните договори.
„Мегатрейд“ е напълно изрядна в плащанията, но в един момент в Русия настъпва финансов и стопански колапс – помните черното лято на 1998 г., когато борсите там се сринаха, а инфлацията придоби катастрофални размери. Руските контрагенти на „Мегатрейд“ спират да плащат (става дума за около 2 млн. щ.долара), което автоматично спира възможността българският контрагент на „Балканфарма“ в Троян и Дупница да изплаща сумите по взетите от тях медикаменти. Според справка от архива на „Балканфарма“, задълженията на „Мегатрейд“-Карлово към март 1999 г. са 1 251 010 657 неденоминирани лв. /или приблизително 1 251 010 лв. днес/.
Основавайки се на специфичните клаузи на договора, от „Мегатрейд“ настояват, че те не дължат нищо на двете фармацевтични дружества. Защо това е така? Прочетете внимателно „Предмета на договора“. Там недвусмислено е записано, че „КОМИТЕНТЪТ възлага на КОМИСИОНЕРА, а последният приема при условията на този договор да сключи от свое име, но за сметка на КОМИТЕНТА външнотърговски договор /по-долу ВТД/ за износ на лекарствени средства, наричани по-долу „СТОКИТЕ“. Казано иначе, „Мегатрейд“ сключва сделките с руската страна от свое име, но за сметка на предприятията производители в Троян и Дупница.
Претенцията на предприятията на „Балканфарма“ са, че договорите са за покупко-продажба и поради това медикамунтите трябвало да бъдат заплатени от „Мегатрейд“. Както се вижда от факсимилетата обаче, договори за покупко-продажба има между двете дружества на „Балканфарма“ – това в Троян, и другото, в Дупница.
Договорът с карловската фирма е за „комисионен износ“, което изисква „Балканфарма“ да си търси парите от руснаците. Спорът набира скорост и през 1999 г. „Мегатрейд“ се обръща към Арбитражния съд на Българската търговоско-промишлена палата с настояване съдът да постанови, че не дължат сумата от 1 251 010 лв., тъй като руснаците не са превели парите за доставените лекарства, а по смисъла на договора „Балканфарма“ Троян и Дупница трябва да си търсят парите от тях. Никоя от страните не спори, че едни пари липсват, въпросът е формално кой трябва да се занимава с руснаците, докато се опитва да ги получи. Арбитражният съд на БТПП определя трима арбитри, които от своя страна избират председател по делото.
Един от тези арбитри е Кристиан Таков – преди 5-6 години председател на същия Арбитражен съд на БТПП. Делото се влачи цели две години, докато през ноември 2001 г. „Мегатрейд“ настояват за отвод на Кристиян Таков. Защо ли? Основният мотив е, че от „Мегатрейд“ имат сериозни съмнения в неговата обективност. Те установяват, че името му фигурира в сайта на столичната адвокатска кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величкова“. През 1998-1999 г. той е давал консултации по дела на двама техни клиенти – едно немско застрахователно дружество и хотелиерско дружество.
През 2000 г. продължава да работи с тази кантора, която изисква от него отделни консултации по специфични казуси. Адвокатите на „Мегатрейд“ откриват също така, че тази кантора е описала като свои клиент холдинга „Балканфарма“, част от който са дружествата в Троян и Дупница, които в конкретния случай са страна по спора. Според чл. 6, ал. 5 от устава на Арбитражния съд на БТПП „арбитрите са независими и безпристрастни при изпълнение на своите функции.
Те не са представители на страните. Арбитрите са длъжни да пазят тайната на съвещателните заседания на съда, както и тайна относно данните, които са узнали във връзка с изпълнението на длъжността си.“ Ал. 6 на същия член изисква „когато едно лице е предложено да бъде арбитър или председател на решаващия орган, то трябва да посочи в писмена декларация до Секретариата всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост.
Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване. Тази декларация се изпраща на страните“. Кристиан Таков не е посочил тези свои контакти и връзки в декларацията за безпристрастност и независимост, която според ал. 6 всеки арбитър е длъжен да подпише.
Освен от устава на АС на БТПП, той е бил задължен да направи това и от чл. 13 от Закона за международния търговски арбитраж, който гласи: „Когато на едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост. Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване.“
Адвокатите на „Мегатрейд“ основателно заявяват, че безпристрастността и независимостта на решаващите един спор арбитри е тяхно основно професионално задължения и дори при най-малкото съмнение за това, те трябва да бъдат отстранявани и замествани от други арбитри. Адвокатите на „Мегатрейд“ са категорични, че арбитърът Крисиан Таков не би могъл да е безпристрастен и независим при решаването на спор, по който страна е дъщерна фирма на клиент на кантората, с която той има определени отношения като юрист-консултант по търговско право. Молбата на карловската фирма обаче е оставена без разглеждане.
Прието е, че кантората „Джингов, Гугински, Кючуков и Величкова“ е имали ангажименти само към корпоративната структура на „Балканфарма“, а не към нейните дъщерни дружества. Прието е освен това, че връзката на Таков с кантората няма траен, а по-скоро спорадичен характер. Въпрос на прочит и тълкуване. Таков заявява, че не може да си направи и самоотвод, защото две седмици преди молбата на адвокатите на „Мегатрейд“ със съмнения в неговата безпристрастност, решението на Арбитражния съд на БТПП вече е било факт и е подписано от 2/3 от решаващия състав по конкретното дело – Кристиан Таков и вторият арбитър са тези две трети от състава, които решават, че карловската фирма дължи на дружествата на „Балканфарма“ сериозни суми по договора за комисионен износ. Третият арбитър подписва решението с особено мнение, тъй като смята, че то противоречи на материалния закон. Днес никой, освен преките участници и потърпевши от този търговски казус не си спомнят за него. Делото в АС на БТПП е унищожено по давност, „Мегатрейд“ са пили една студена вода. Диалектика! Както беше казал някъде Хегел: „Щом се е случило, значи е справедливо!“ Справедливо ли? Я питайте собственика на „Мегатрейд“ – загубил е пари, а вие му цитирате Хегел. Току виж помислил, че го псувате по влашки.
